Ладията на Харон

Изминаха няколко минути в мълчание.

— Каква част от операциите контролира компютърната система? — попита Мърсър.

— Ами, всичко, по дяволите. Знаеш как се управляват нещата в днешно време. Нищо не става, ако първо компютърът не ти даде разрешение.

— Може ли да изключи целия петролопровод?

— Да. Можем да управляваме системата дистанционно оттук, но не го правим. Помпените станции са самостоятелни, наблюдават се денонощно и имат последната дума какво да се случи на всяко място. Ако имат проблем, и те могат да изключат системата.

— Има ли автоматично пренастройване? Някакъв начин системата да поеме контрола върху помпените станции, да ги изолира от веригата и да ги контролира независимо една от друга?

— Не те разбирам. За какво намекваш?

Мърсър заговори бавно и ясно, за да няма недоразумения.

— Компютърът ви може ли да превземе петролопровода? Линдстрьом не отвърна веднага, но когато го стори, Мърсър не хареса отговора му.

— Не знам.

Телефонът иззвъня и Колинс и Линдстрьом се стреснаха и подскочиха. Анди отговори на обаждането, слуша няколко минути и после даде слушалката на шефа на охраната. Той се обърна към Мърсър и нервно запали цигара. Очите му се бяха разширили и лицето му се обля в пот, въпреки климатичната инсталация в сградата. Колинс говори малко, изсумтя няколко пъти и веднъж изруга тихо. Когато затвори, лицето му беше видимо пребледняло и ръцете му трепереха.

— Обади се Кен Басет от щатската полиция. Станала е катастрофа. Двата микробуса, които са карали хората от помпени станции пет и шест, за да подсилят охраната в депото, са излезли от платното на магистрала «Далтън». На местопроизшествието са отишли две патрулни коли. Изглежда, няма оцелели.

— Кога е станала катастрофата? — попита Мърсър.

— Полицаите са пристигнали там преди малко, но злополуката може да е станала преди известно време. Съдейки по мястото, където са катастрофирали, и времето, когато са тръгнали от помпените станции, бих казал най-малко преди шест часа.

Мърсър погледна през вдигнатите щори на прозореца зад бюрото на Линдстрьом. До падането на здрача оставаха само няколко минути. Скоро щеше да се мръкне. Дъждът се стичаше на сребристи струйки по стъклото.

— Трябва да отидем там.

— Мястото е на около осемстотин километра северно оттук.

— Тогава да не седим със скръстени ръце и да не обсъждаме разстоянието — тросна се Мърсър. — Сигурно имате хеликоптер?

— Да, но… — Анди очевидно нямаше представа какво да направи. Беше изправен пред криза, но не съзнаваше това.

Мърсър с лекота се вмести във вакуума, създаден от колебанието му.

— Майк, обади се на помпените станции и провери какво е положението.

— Може да се свържем с тях чрез компютъра — подчерта Колинс.

— Забрави ли, че компютърът блокира? И повечето хора, които работят в станциите, са били повикани във Феърбанкс, а сега са мъртви? Искам да провериш дали останалите са живи.