Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Тя извади ключовете от джоба си. Вниманието и бе насочено към сребристата ключалка на колата й, затова не забеляза, че двигателят на микробуса е включен. Вратата му се отвори. Тя се обърна рязко и хвана ключа в юмрука си като метален нокът. Действието и беше рефлекс и бе упражнявано много нощи, докато вървеше към колата си във Вашингтон.
От микробуса изскочиха двама души. Те я заобиколиха едновременно, хванаха я и я приковаха между двете превозни средства. Аги се вбеси, когато осъзна колко добре е организирано похищението й. Единият мъж носеше бяла кърпа, която държеше далеч от тялото си, сякаш съдържаше нещо мръсно. Аги го позна. Това беше човекът, който се бе опитал да я изнасили в бара предишната вечер. Тя обърна гръб на непознатия нападател, за да се съсредоточи върху познатата заплаха. Другият мъж я сграбчи и изви ръцете и зад гърба.
Тя го ритна, измъкна се от хватката му, завъртя се и вдигна ръка да го удари с лакът в челюстта. Нападателят политна към микробуса. Не беше изпаднал в безсъзнание, но беше зашеметен. Между него и колата и се откри пространство и Аги хукна натам.
Мъжът с кърпата се хвърли към нея. Силната му ръка се вкопчи в рамото и и пръстите му се впиха в плътта под врата й. Аги едва не се парализира от болката. Опита да се освободи, но безмилостният натиск се засили, накара я да извика и да падне на колене.
Един от прозорците на хотела пред двете превозни средства се отвори и оттам се подаде гол до кръста мъж. На добродушното му, червендалесто лице беше набола прошарена брада. Космите на гърдите и корема му бяха черни и гъсти като козината на норка.
— Какво правите там, по дяволите? — Гласът му имаше силен провинциален акцент.
Абу Алам пусна Аги Джонсън, хвърли напоената с хлороформ кърпа, изви тяло, така че палтото му да се разтвори, и посегна към ръкохватката на ловната си пушка «СПАС — 12». Ръката му я намери мигновено и извади оръжието. Първият изстрел строши стъклото на прозореца, а вторият улучи в лицето любопитния гост на хотела. Главата му се уголеми, докато стигна до точката на пръсване, и после съдържанието на черепа изпръска стените на стаята.
Както надничаше леко загрижено през прозореца, в следващия миг мъжът се превърна в обезглавен труп. От отсечения му врат бликна тъмночервена кръв. Алам прибра пушката под коженото си палто и отново се обърна към Аги. Лицето и беше пребледняло и устните и трепереха, докато лежеше в краката му.
— Качвай се в микробуса — заповяда той и взе кърпата.
Аги не беше в състояние да помръдне. Тя се вторачи в празното пространство, където преди миг бе стоял гостът на хотела. Тънките устни на Алам се разтеглиха в перверзна похотлива усмивка. Аги започна да се съвзема и стана. Мъжът, когото бе ударила, отново я сграбчи, като този път я държеше с всичка сила. Тя усети възбудения му пенис, допрян до хълбоците й. Абу Алам притисна напоената с хлороформ кърпа до устата и и зелените и очи се разшириха.
Въпреки усилията си Аги не можа да се пребори с хлороформа и съзнанието и започна да се замъглява, а тялото и да губи чувствителността си. Твърдите пръсти на единия мъж, които я опипваха между краката, вече не бяха реални за нея. Тя се бе превърнала в безволева надуваема кукла. Двамата я занесоха в микробуса и я сложиха да легне с разтворени крака, за да може Абу Алам, Бащата на болката, да гледа интимните и части, макар и през джинсите, докато помощникът му шофира.
Мърсър очакваше пълна бъркотия, когато пристигна в оперативния контролен център на пристанище «Алиеска». Обичайните червени камиони обаче ги нямаше на паркинга пред сградата и навсякъде беше тихо. Радиокулата беше скрита в мъглата, а електроцентралата и високите десет метра комини на агрегата за преработване на парата се виждаха само заради проблясващите предупредителни светлини. Коридорите в сградите бяха безлюдни и зловещо тихи. Стъпките му отекнаха, когато се отправи към командната зала.
Анди Линдстрьом, шефът на оперативния център на «Алиеска», се бе навел над едно от сините контролни табла. На бюрото до него имаше чаша кафе. Пред Линдстрьом стоеше млад мъж в черно поло, осеяно с пърхот, паднал по прегърбените му рамене. Пъпчасалото му зачервено лице беше захласнато, докато наблюдаваше как компютърният код се изписва на един от множеството екрани. Мърсър видя, че очилата му са мръсни и краищата на рамките им са изгризани.
Майкъл Колинс говореше по телефона. Беше вдигнал крака на хромирания стол и между зъбите си стискаше голяма пура. Под мишниците на ризата му имаше тъмни петна от пот, а белегът на бузата му бе станал лилав. Линдстрьом и компютърният специалист не обръщаха внимание на словесната атака срещу човека от другия край на линията.