Ладията на Харон

— И Анди Линдстрьом мисли така. Тук настъпи пълен хаос. В главното депо във Феърбанкс избухнаха безредици и всички компютри на пристанището блокираха. Анди ме помоли да ти се обадя. Тъй като ти знаеше, че нещо ще се случи, имаш ли някакви идеи?

— Тръгвам веднага. Обадихте ли се на властите?

Аги нахлузи анорака си, погледна Мърсър и излезе от стаята, като тихо затвори вратата след себе си. Мърсър не я спря, осъзна, че тя не иска да и попречи. Аги бе направила избора си, а той нямаше възможност да избира. Затова тъжно съсредоточи вниманието си върху Колинс.

— Още не, поне що се отнася до компютрите. Едно ченге ни се обади за вълненията във Феърбанкс. Изглежда, че демонстрацията пред главната порта на пристанището е излязла от контрол. Според полицията във Феърбанкс не са ПАПС, а някаква местна правозащитна организация, която протестира, че унищожаваме свещени земи.

— Не се тревожи за безредиците. Това не е важно. — Мърсър притисна слушалката между рамото и главата си, за да освободи ръцете си и да завърже ботушите си. Продиктува на Колинс номера на личния мобилен телефон на Дик Хена. — Обади му се, представи се и му кажи, че искам военновъздушната база «Елмендорф» да бъде вдигната под тревога.

— Но защо? Нали току-що каза, че безредиците във Феърбанкс са нищо. Просто група любители на ескимосите, които стават малко груби, но нищо повече. Изпратих неколцина от моите хора от една от помпените станции. Ще ги разпръснат за два часа.

— Да, но докато хората ти гонят вятъра, Кериков ще атакува, а те ще бъдат твърде далеч, за да се справят с положението. Ще бъда при теб след двайсетина минути.

Мърсър не видя Аги на паркинга, докато включваше двигателя на шевролета. Знаеше, че ако после не отиде да я потърси, няма да я види повече. Почувства огромна празнота, макар да знаеше, че така е по-добре.

Аги чакаше в нишата на автомат за продажба на дребни стоки през няколко врати от стаята на Мърсър. Видя го да излиза със замъглените си от сълзи очи. Връщането на пръстена на Ян беше категоричен финален акт и сложи край на връзката им и на членуването и с ПАПС. Искаше да направи същото и с Мърсър — последен миг заедно, за да получи отговор на въпросите си за него и за взаимоотношенията им. Но това не се случи. Те отново бяха в неопределено положение, нито врагове, нито любовници. Аги си даваше сметка, че е отишла да спи с него, за да преодолее чувствата си. И тъй като това не стана, чувствата и бяха още по-силни отпреди. След като не се любиха, вероятността да имат връзка бе отсрочена. Но докато го гледаше как крачи решително и се отдалечава, тя усети, че сърцето и се свива. От очите и потекоха сълзи.

Младата жена изчака няколко минути, за да се увери, че Мърсър е заминал, и излезе от хотела. Паркингът беше почти празен. До вратите бе спрял черен микробус, а пред фоайето на хотела имаше разнебитен пикап. Наетата и кола беше паркирана до микробуса.