Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Отговори на въпроса ми и мисля, че ще се досетиш — прекъсна го Мърсър, преди Колинс да успее да довърши изречението си.
— Харис Олбрехт е бил заведен при специалист по травмите в Сиатъл, лекар, който умее да зашива крайници и да поставя протези.
— Провери ли го? — Мърсър се обърна и се вторачи в Майк.
— Обадих се тук-там, когато това се случи.
— И какво? — Мърсър повдигна вежди в недоумение.
— Всъщност специалността му е възстановяване на тъканите след измръзване. Той е един от най-известните… — Гласът на Колинс постепенно заглъхна.
Перките тракаха над главите им толкова силно, че заглушаваха бръмченето на мотора на «Джет Рейнджър». Еди поддържаше хеликоптера в равновесно положение, въпреки желанието си да се спусне в долините и да започне да криволичи ниско над земята, както го бяха учили военните. По време на войната в Персийския залив той бе превозвал морски пехотинци през най-горещите зони и обичаше този лудешки стил на летене.
— Колко пъти през последната година «Арктика» е хвърлял котва в «Алиеска» без инцидент? — продължи Мърсър. — Колко пъти Харис Олбрехт е докарвал танкера в доковете ви, без да го блъсне? Кажи ми как е възможно да загуби ръката си и да се нуждае от вниманието на специалист по измръзванията по време на обикновено пътуване от Лонг Бийч, Калифорния, до Валдиз, Аляска? Той е пренасял замразен азот в Аляска под носа ти. Но последния път нещо се е объркало.
— Смяташ, че всичко това е свързано? Мърсър му хвърли унищожителен поглед.
— Разбира се, че е свързано. Защо мислиш, че съм в този проклет хеликоптер с пълен откаченяк пред контролните уреди, когато можех да си седя вкъщи или да си пия питието в кварталния бар? Майк, Хауард Смол е мъртъв, както и братовчед му, и неговият син. Убиха ги, защото случайно попаднахме на кораба, пренасящ цилиндрите с течния азот от «Петромакс Арктика» до брега. Кериков и ПАПС се опитват да се прикрият, като елиминират всеки, натъкнал се на операцията им. Вашият компютърен проблем не е случайно съвпадение, въпреки твърденията на специалиста ви. Безредиците в депото, катастрофата с микробусите. Планът на Кериков се осъществява в момента!
Мърсър не възнамеряваше да избухва така, защото това не му беше присъщо, но напрежението започна да му се отразява. Не се ядоса на Майк Колинс, че не е разпознал опасността, а на себе си, че не я е усетил по-рано. Трябваше да пристъпи към действие още когато Аги Джонсън му каза, че приятелят и е заминал на някаква загадъчна мисия, тогава трябваше да повика тежката артилерия, така да се каже, и да поиска общонационално издирване на водача на ПАПС. Мърсър беше сигурен, че по време на търсенето щеше да бъде заловен и Кериков, и сегашният отчаян полет нямаше да е необходим.
— Еди, колко остава до военновъздушната база «Елмендорф»?
— Не знам. Подадох план за полет до Феърбанкс. Какво има в «Елмендорф»?
— Щурмови хеликоптери и ентусиазирани войници — ухили се Мърсър. — Там няма опасност отново да стрелят по мен.
— Амин — усмихна се Райе. Зъбите му блеснаха на светлината в пилотската кабина. — Може би на час и десет минути в тези условия.
— Свържи ме с тях веднага щом можеш. Те очакват обаждането ми. — Мърсър заговори с по-спокоен тон. — Е, жена ти харесва ли живота там?
— Не — мрачно отговори Еди. — Разделихме се още докато бях в болницата. Изглежда, не съм бил единственият, получавал инжекции от моя доктор в Пърл Харбър.
— Съжалявам.
— По дяволите. Животът продължава, нали? Пък и чернокож мъж в Аляска? Свалят ме повече жени, отколкото мога да оправя. — Райе отново се ухили, макар че в гласа му прозвуча горчивина.
Час по-късно над земята под хеликоптера като ярко петно се появи Анкъридж. Водите на залива Кук бяха мастиленочерно Бурята, която следобед се бе разразила във Валдиз, се бе придвижила на север и в момента бушуваше във вътрешността на Аляска. Дъждът обливаше «Джет Рейнджър» и удряше по предното стъкло толкова силно, че върху плексигласа сякаш падаха камъни. Чистачките превръщаха пороя в дъгообразни ивици в полезрението им. Вятърът тресеше хеликоптера и го клатеше застрашително въпреки усилията на Еди. Той не се извини за пилотирането си. Лицето му беше съсредоточено, а ръцете и краката му танцуваха по контролните уреди. Някой не толкова опитен пилот не би се осмелил да лети в подобна нощ.
— «Алиеска» полет Едно-единайсет, засякохме ви на радара на осемнайсет километра оттук.
— Прието, «Елмендорф» — потвърди Еди. — Разчетено време до пристигането пет минути. Моля, потвърдете.