Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
Персико дълбоко дръпна от цигарата си. Това беше единственият знак на неудобство или тревога, който си позволи. Най-сетне каза:
— Нямам представа за какво говорите.
— Джак Третърн и генерал Мърфи дадоха разрешение на капитан Мороу и мен самия да научим всички подробности от операция „Ангел-отмъстител“. А сега отговорете на въпроса ми, моля, защото в противен случай ще добавя възпрепятствате на правосъдието и лъжесвидетелстване към останалите обвинения, които вероятно ще уточним днес. Той помисли за секунда и каза:
— Добре. Бяхме част от „Ангел-отмъстител“.
— Тогава да изясним и следващата лъжа — казах аз. — Когато отрядът на капитан Ахан нападна полицейското управление в Пилука, това одобрена и оторизирана операция ли беше?
— Не — каза той.
— Защо излъгахте полковник Смодърс за случилото се през онзи ден?
— Не сме го излъгали — спокойно отвърна той.
Извадих записите от разпита, които Смодърс любезно ми беше предоставил. Сведох поглед и се престорих, че ги чета. После вдигнах глава.
— На деветнайсети сте докладвали на майор Гренфелд, оперативния дежурен на вашия батальон, че през целия ден на тринайсети двамата с капитан Санчес сте се опитвали да спрете капитан Ахан да не напада полицейското управление в Пилука. Придържате ли се към това твърдение?
Той отново дръпна дълбоко от цигарата си, огледа се за пепелник и я изтръска на пода. После пак ме погледна.
— Да. Положих адски усилия да спра капитан Ахан да не напада това управление.
— Вие сте положили усилия? А капитан Санчес?
— Ами… той също се опита.
— Какво се е опитал и той?
— Вижте — каза Персико. — Това беше рискована операция.
Добър опит за измъкване, помислих си.
— Защо беше рискована, старшина? — попитах го.
— Донякъде е очевидно, като се има предвид резултатът, не мислите ли?
— Прав сте. Но казахте, че сте се опитали да го спрете. Сигурно сте имали сериозни причини. Какви бяха те?
— Целта не беше одобрена от бригадата. Това не е ли достатъчна причина?
— Но е имало и друго, нали, старшина?
— Може би.
— Какво, старшина? Защо бяхте толкова силно против атаката?
— Първо, никога не трябва да се участва в лошо планирани операции. Тази беше не просто лошо планирана, а не беше планирана изобщо.
— Лошо планирана?
— Точно така. Капитан Ахан и момчетата му просто се бяха навили да го направят. Почти нямаше разузнаване. Нито подготовка. Тъй като целта не беше одобрена от бригадата, нямахме и информация от АНС или ЦРУ, с каквато разполагаме обикновено. Те просто искаха да се появят с маршова стъпка и да унищожат всичко.
— Когато Ахан настоя да проведе операцията, защо не се обадихте в бригадата, за да докладвате?
— Това зависи от Санчес — каза той. — Питайте него.
— Защото Санчес също е искал те да проведат нападението — предположих наслуки. — Затова ли не се обадихте?
Той се поколеба, което беше първата му грешка.
— Задавате този въпрос на неподходящ човек — каза накрая. — Не мога да чета чужди мисли.
— Но двамата с капитан Санчес все пак сте обсъждали въпроса, нали?
— Добре де — каза той. — Обсъждахме го.
Накъде биете? Това беше много интелигентен ход от негова страна.
Той не беше сигурен колко точно знам. Може би стрелях наслуки, а може би разполагах с оптически мерник. Искаше да провери.
Не ми оставаше нищо друго, освен да се опитам да позная отново.
— Искам да кажа, че Санчес е подкрепял Ахан за това нападение, а вие не. И когато всички са били избити, сте обвинили Санчес.
Бях прав. Виждаше се по очите му. Прав бях. Но той каза:
— Не беше така, адвокате. Вие си седите на задните части в тази приятна топла стая и се опитвате да разберете какво е станало на бойното поле. Нямате представа за нещата.
Беше ядосан и според мен за това имаше само една възможна причина.
— После сте отнели командването на отряда от Санчес — продължих. — Бунт ли избухна?
Той бръкна в джоба си и отново извади пакета „Кемъл“. Току-що беше угасил предишната си цигара на пода, но измъкна нова и почука с нея по дланта си. Удари я толкова силно, че я счупи, така че я хвърли на пода и взе трета.
Запали я и заяви:
— Вижте, нямах проблеми със Санчес. Както ви казах и преди, той е добро момче.
Подминах тази забележка.
— После полковник Смодърс е издал заповед вашият екип да се изтегли. Случило се е около обед на четиринайсети. Санчес е говорил с оперативния център в шест вечерта на същия ден. Докладвал е, че районът гъмжи от сърби и според него изтеглянето в този момент не е разумен ход.
— Точно така — кимна той. — Спомням си това обаждане.