Тайно разрешение
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайно разрешение». Краткое содержание книги:
Американското военно командване изпраща в базата в Тузла майор Шон Дръмънд, бивш участник в звено за специални операции и настоящ военен адвокат, да установи извършено ли е престъпление. Подпомогнат в разследването си от двама опитни юристи — адвокатката Лиса Мороу и прокурора Джеймс Делбърт, — той попада на заговор с ужасяващи мащаби. Версиите на обвинените Зелени барети дотолкова си приличат, че неволно пораждат съмнения за протекция от най-високо място. В хода на следствието изтича информация и стига до Овалния кабинет. Член на екипа на Дръмънд работи за интересите на правителството, но не и за установяване на истината. Представители на федерални агенции фалшифицират данни. Амбициозен репортер от голям вашингтонски вестник е намерен удушен с гарота няколко дни след пристигането си в базата. Някой не иска истината да бъде разкрита… следите водят към най-високите етажи на властта.
Широко прокламираните в армията принципи за дълг, чест и вярност към родината понякога се нарушават, и то твърде драстично. Твърди се, че това се прави в името на по-висша цел. Но има ли цел, която да оправдава убийството?
— Според предишните ви собствени показания вие сте докладвали само на старшина Персико. Защо?
— Защото не можех да понасям да говоря със Санчес. Знам, че е непрофесионално, но онези момчета загинаха заради него. Не исках да го доближавам. Като нищо щях да направя нещо, за което после да съжалявам.
Пак беше започнал да лъже, но не проумявах как и защо. Просто го чувствах. Може би се опитваше да прикрие Персико.
— Разкажете ни за засадата — продължих.
— Нищо особено не мога да ви кажа. Както вече споменах, бях на осемстотин метра по левия фланг и охранявах. Не съм участвал в решението за засадата и така и не видях какво стана.
Обърнах се към Мороу, но тя поклати глава, за да покаже, че няма повече въпроси. Наредих на Перит да се върне в килията си и кимнах на Имелда да го придружи.
Когато излезе от стаята, напрежението спадна осезаемо.
— Уф! — възкликна Мороу и вдигна вежди. — Започва да се връзва, нали?
— Само до следобеда на четиринайсети. Все още не е ясно какво точно е станало по-късно.
Пуснах Имелда и помощничките й на почивка за цигара, тоалетна или от каквото имаха нужда. С Мороу останахме да решим какво да правим по-нататък. Бяхме стигнали до точката, от която нещата тръгваха гладко. Истината излизаше наяве и ние трябваше да следваме течението. Всеки по-нататъшен свидетел щеше да добавя по нещо от действителния ход на събитията и ние трябваше да използваме тази информация като отправна точка, за да уловим следващия член на екипа в мрежата от самопризнания.
— Според мен трябва да повикаме Брайън Мур — предложи Мороу.
Обмислих предложението, но не бях сигурен с какво ще ни помогне.
— Избери някой друг — казах.
— Добре. Езекийл Грейвс, лекарят.
— Защо?
— Защото има най-малко да губи. Не е участвал в засадата.
— Това означава, че и ще знае най-малко за нея.
— Но може да попълни празнините между четиринайсети и засадата.
Беше права, разбира се. Отидохме да изпием по едно кафе и аз пофлиртувах с нея. Не усетих очакваната реакция. Може би умът й беше твърде зает с непосредствената ни задача. Или пък още не ми беше простила, че я бях сметнал за шпионин.
След десет минути Имелда отново се престори на пристав, като обяви пристигането на сержант Езекийл Грейвс. Ставаше все по-добра. Можех да се закълна, че новата роля й харесва.
Сержант Грейвс беше слаб хубавец с тъмна кожа. Имаше големи влажни кафяви очи, правилни черти и дълга тясна брадичка. Армията избира войници с доста висок коефициент на интелигентност за медицинските части. Това е едно от нещата, които за разнообразие прави както трябва. Никой не иска да попадне в положение, в което някой глупак не може да му постави инжекция с морфин или не знае колко да стегне турникета, за да спре кръвотечението от разкъсана артерия.
Представих двама ни с Мороу на Грейвс и за пореден път обясних целта на разговора. Видя ми се малко нервен, въпреки че според Флойд, с псевдоним Делбърт, бил доста печен. Естествено, Флойд се опитваше да ни саботира, така че преценката му сигурно е била преиначена. Хранех силното подозрение, че сержант Бътлър е най-печеният тип и Делбърт нарочно се беше опитвал да отвлече вниманието ни от Грейвс.
Съобщих на Грейвс колко много знаем вече за действителните събития, като добавих и новите подробности, които току-що бяхме научили от Перит. После минах и през обичайната си тактика за стимулиране на честността чрез заплахи с уточнението, че според нас той няма от какво толкова да се страхува, тъй като не е участвал в засадата. По изражението му можеше да се съди, че вече и сам се е сетил. Както казах, лекарите обикновено са доста умни.
После продължих:
— Бихте ли ни разказали какво стана, след като Перит, Мачуско и Мур се върнаха от Пилука с доклада си за съдбата на отряда на Ахан?
Той прехапа долната си устна и се огледа. Беше най-младият член на екипа на Санчес и беше лекар. Това работи и в двете посоки. Изпитваше лоялност във възможно най-малка степен. А можеше да бъде точно този, който най-силно се стреми да се включи в братството.
Спря да се оглежда, но започна да си играе с ръцете.
— Не съм сигурен за какво точно питате, сър.
Много добре знаеше за какво питам, така че навярно просто продължаваше да се чуди дали да говори изобщо.
— Вижте, сержант Грейвс, историята излиза наяве — казах. — Не можете да я спрете. Останалите вече си признаха един по един и би било срамота точно вие да се провалите за едното нищо. И така, имаше ли реакция? Усетихте ли разлика в бойния дух и настроението в екипа?
Опитвах се да се изразявам внимателно, тъй като бъдещият му адвокат можеше да изтъкне как първо съм му казал, че вероятността да бъде съден е малка, след което дискретно или недискретно съм му подсказал какво да каже, ако иска да се отърве.