Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Какво правиш? — попита Вигор. Грей обясни:
— Виждате ли как някои от диакритичните знаци — малките кръгчета в ангелския текст — са потъмнени, а други — не? Черният диакритичен знак от символа на втория „паспорт“ се оказа маркер за португалския замък, нали така. Следователно потъмнените кръгчета в текста върху обелиска също трябва да са маркери. Какво бележат обаче? Ако бележиш тъмните кръгчета върху празна страница и махнеш всичко останало, се получава това.
— По-ясно от това, здраве му кажи — отбеляза саркастично Ковалски.
Грей потърка наболата си брада и свъси вежди.
— Има нещо тук. Усещам го.
— Може би трябва да свържеш точките — каза Ковалски още по-саркастично. — Току-виж се получила голяма светеща стрелка с надпис „върви на майната си“.
Сейчан се намръщи.
— Или пък е крайно време да вземеш да млъкнеш.
На Грей не му беше до словесните им престрелки. Ковалски може и да го биваше за шофьор в критични ситуации, може и да стреляше добре, но на Грей му трябваше мъдър съвет, а не задачки за малчугани от детската градина.
И изведнъж го видя.
— Господи! — възкликна и за малко да изпусне молива. Улови го в последния момент и го стисна решително. — Ковалски е прав!
— Сериозно? — Ковалски невярващо вдигна вежди.
— Сериозно? — също толкова невярващо реагира Сейчан Грей се обърна към Вигор и го стисна за ръката.
— Първата подсказка! В Кулата на ветровете. Вигор се намръщи… после очите му се разшириха.
— Където се намира астрономическата обсерватория на Ватикана… където Галилей е доказал, че Земята се върти около слънцето! — Вигор почука с пръст по страницата. — Това са звезди!
Грей въртеше молива в пръсти. Сред на пръв поглед хаотично разположените точки се появи позната подредба.
— И по-точно — съзвездие — каза той и го очерта.
Вигор също го позна.
— Дракон.
Сейчан кривна глава, загледана в диаграмата.
— Да не казваш, че това е звездна карта?
— На това прилича. — Грей се почеса по главата с гумичката на молива. — Но как да разберем мястото по едно съзвездие?
Никой не му отговори.
— Няма как — призна накрая той.
Сърцето му се беше качило в гърлото. Времето им изтичаше. Възможно ли беше да е повел всички по грешна пътека?
Вигор се облегна назад и измърмори:
— Чакай малко. Спомнете си разказа на Марко Поло. Последния абзац. Казва, че е нарисувал карта на града, а не карта до града.
— И? — подкани го Грей.
Вигор взе отворения на диаграмата тефтер и го завъртя.
— Не може да са звезди. Трябва да е Градът на мъртвите, разположението му. Така се твърди в текста. Може би Ватиканът е допуснал същата грешка като нас. Подвели са се по същия начин в интерпретацията на картата. Решили са, че е звездна карта.
Грей поклати глава.
— Искаш да кажеш, че разположението на града съвпада съвсем точно с разположението на звездите в Дракон? Звучи ми малко пресилено. Ако не греша, дори точките извън централната линия бележат местата на реални звезди.
Вигор кимна.
— Да, но не забравяй, че много древни цивилизации, от египтяните до Месопотамия, са строили градовете си по подобие на различни звездни конфигурации.
Грей наистина помнеше, че е чел за нещо подобно.
— Като трите египетски пирамиди, които уж повтаряли разположението на звездите от Орион.
— Именно! А някъде в Югоизточна Азия има град, разположен според звездите от съзвездието Дракон.
Сейчан се завъртя внезапно.
— Чои май! — изруга под нос. — Сещам се нещо… нещо, за което съм чувала… за някакви руини в Камбоджа. Семейството ми произхожда от онзи район. Виетнам и Камбоджа.
Бързо взе раницата си, отвори я и измъкна лаптопа.
— Има енциклопедична програма — каза, върна се при Вигор и Грей и клекна в краката им. Извика програмата и бързо започна да пише по клавиатурата. Кликна два пъти върху една иконка и дигитална карта изпълни екрана.
— Това е храмовият комплекс в Ангкор, построен от кхмерската народност в Камбоджа през девети век.
— Забележете разположението на храмовете — каза Сейчан. — Чувала съм да казват, че уж били разположени в звездна решетка.
Грей начерта с пръст линия, която свързваше част от храмовете в конфигурация, подобна на звездите от Дракон, посочи онези, които оставаха извън линията. А после вдигна тефтера с импровизираната звездна карта и го сложи до екрана на лаптопа.