Недостатъчно мъртъв

Грейс изчака, докато настаниха младата детективка в слънчева самостоятелна стая с изглед над покривите към Ламанша, после й връчи цветята и си тръгна, след като получи обещание по телефона от Господин Важна Клечка от кулата му от слонова кост, че тя ще остане в тази стая, докато не я изпишат.

Следвайки дадените му указания как да стигне до главния вход, той се спря до един асансьор и натисна копчето. След като чака продължително и вече беше почти готов да се откаже и да слезе пеша, вратите изведнъж се отвориха. Той влезе и кимна на изморен на вид млад индиец, който похапваше някакъв високоенергиен десерт.

Облечен в зелен панталон и туника, със стетоскоп, провесен на врата, човекът носеше бадж, на който пишеше „Д-р Радж Сингх, злополуки и неотложна помощ“. Вратите се затвориха и Грейс усети задушаваща жега, беше като в пещ. Забеляза, че лекарят го разглежда с любопитство.

— Горещ ден — каза Грейс учтиво.

— Да, малко по-горещ, отколкото трябва — отговори мъжът на изискан английски, а после се намръщи. — Извинявайте, че ви питам, но ми изглеждате познат. Познаваме ли се?

Грейс винаги е имал добра зрителна памет… понякога почти фотографска. Но този мъж не му напомняше за никого.

— Едва ли — отговори той.

Асансьорът спря и Грейс излезе. Лекарят го последва.

— Вашата снимка ли беше в днешния брой на „Аргъс“?

Грейс кимна.

— Това обяснява всичко! Четях го допреди няколко минути. Всъщност си мислех да се свържа с вашия екип за разследване.

Грейс бързаше да се върне в офиса и слушаше д-р Сингх с половин ухо.

— Така ли?

— Вижте, може би няма значение, но във вестника пишеше, че молите хората да бъдат наблюдателни и да ви съобщават за всичко подозрително, нали?

— Да.

— Е, задължен съм да спазвам поверителността на информацията за пациентите, но вчера тук видях един мъж, който наистина ме накара да се почувствам неприятно.

— В какъв смисъл?

Лекарят огледа празния коридор, погледна строго противопожарния маркуч, а после се обърна, за да види дали вратите на асансьора са се затворили.

— Ами поведението му беше много странно. Например разкрещя се на служителката на рецепцията.

В това няма нищо странно, помисли си Грейс. Беше сигурен, че тук на много хора им крещяха редовно, и то основателно.

— Когато го видях — продължи лекарят, — изглеждаше превъзбуден. Не ме разбирайте погрешно, виждал съм много хора с психиатрични проблеми, но този мъж изглеждаше в състояние на извънредна възбуда по някакъв повод.

— Какво беше нараняването му?

— Ето това е въпросът. Беше инфектирана рана на ръката.

Изведнъж вниманието на Грейс се изостри.

— От какво?

— Ами той каза, че я притиснал с вратата, но на мен не ми изглеждаше така.

— Притиснал я с вратата ли? — попита Грейс, мислейки трескаво за обяснението на Бишоп за раната му… че се бил ударил, когато влизал в таксито.

— Да.

— А на какво ви заприлича на вас?

— Ухапване. Бих казал възможно ухапване от човешки зъби. Имаше следи от двете страни на ръката… на китката, а после от долната страна, точно под палеца.