Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Грейс отиде до патолога и изпита онази неприятна изненада, която изпитваше всеки път, когато видеше труп. Винаги изглеждаха почти въздушни, с кожа на кавказката раса — освен когато бяха зле обгорели или разложени жертви — призрачно алабастрова на цвят. Като че ли смъртта ги представяше в черно-бяло, докато всичко наоколо оставаше в цвят.
Софи Харингтън беше обърната по очи. Надюшка сочеше с пръст в латексова ръкавица дузината миниатюрни тъмночервени дупчици върху гърба на мъртвата. Бяха като татуировка по целия й торс и покриваха по-голямата част от кожата й.
— Можете ли да прочетете какво пише? — попита тя.
Грейс се вгледа по-внимателно, но отначало видя само някаква неразличима шарка.
— Съдейки по формата и последователността на дупките, бих казала, че са направени с нещо като електрическа дрелка — продължи патоложката.
— Докато жертвата е била жива ли? — попита главен инспектор Дуйган. — Или след смъртта й?
— Бих казала посмъртно — отвърна Надюшка, като се наведе напред и внимателно загледа тази част от гърба на мъртвата. — Дупките са дълбоки и има много малко кръв. Сърцето не е биело, когато са направени.
Малко милост за горката жена, помисли си Грейс. После, като че ли във внезапно просветление за скрит текст в зрителна главоблъсканица, той различи ясно думите.
„ЗАЩОТО Я ОБИЧАШ.“
76
Раздразнителната чистачка напусна дома на Клео Мори точно в дванайсет и трийсет. Милиардерът на време си отбеляза това зад волана на своята тойота приус. Съвсем навреме — минути преди да му изтече талонът за паркиране. Докато тя трополеше нагоре по хълма, като продължаваше да говори гневно по мобилния си телефон, той си помисли дали не е прекарала последните три и половина часа само в разговори. На Клео Мори сигурно щеше да й бъде интересно да научи какво получава срещу парите си, които плащаше на тази жена. Макар че това, разбира се, не му влизаше в работа.
Той включи на скорост и се плъзна тихичко на електродвигател покрай нея, после си проправи път през сложната плетеница от улици нагоре до „Куинс Роуд“, после надолу покрай часовниковата кула и зави вдясно по крайморския булевард.
Премина границата на Хоув, покрай строежите на „Кинг Алфред“, спря на светофара в дъното на „Хоув Стрийт“, после зави вдясно през няколко улици по „Уестбърн Вилас“ — широка тераса от големи викториански сгради, строени на калкан. После отново зави надясно в уличка с някогашни конюшни, сега преустроени в жилища, където имаше редица гаражни клетки. Онези, които наемаше той, бяха накрая, на номер 11 и 12.
Паркира пред номер 11 и слезе от колата. После отключи вратата на гаража и я вдигна, влезе вътре, светна лампата и силно затръшна вратата. Тя се затвори със звучен, отекващ метален звън. След това — тишина. Само мъркането на двата овлажнителя.
Спокойствие!
Той вдъхна топлите миризми, които толкова обичаше тук — на машинно масло, стара кожа, стара каросерия. Това беше неговият дом. Неговият храм! В този гараж — и понякога в другия до него, където държеше покрита каравана — беше прекарал толкова много от часовете, натрупани в банката. Десетки наведнъж! Стотици месечно! Хиляди годишно!
Погледна с любов прилягащото покривало върху аеродинамичните контури на колата, която покриваше — луннобял ягуар седан 3.8 Мк II от 1962 година, който заемаше толкова много място, че той трябваше да се промъква отстрани.
Стените бяха окичени с инструментите му, подредени по функции, всеки инструмент толкова безупречно чист, като че ли току-що беше изваден от кутията, всичките там, където им беше мястото. Чуковете висяха на една страна. Гаечните ключове — на друга. Дебеломерите и отвертките представляваха произведение на изкуството. На онези полици там бяха наредени тенекиените кутийки и шишенца с полиращи препарати, препарати за почистване на колела, препарат за почистване на хром, за почистване на стъкла, за почистване на кожа, гъбите му, гюдериите, четките, чистачките за тръби — всички изглеждаха като нови.
„Здравей, бебче! — прошепна той и погали покривалото, прокарвайки длан по извития твърд покрив, който усещаше отдолу. — Красива си. Толкова си красива!“
Промъкна се отстрани покрай колата, като прокарваше длан по покривалото, усещайки прозорците, а после капака на автомобила. Познаваше всяка жица, всеки панел, всяка гайка и болтче, всеки сантиметър от нейната стомана, хром, кожа, стъкло, орехово дърво и бакелит. Тя беше неговото бебче. Седем години търпеливо я възстановяваше от онази развалина, населена с плъхове и мишки в някакъв изоставен селски хамбар. Сега беше в по-добро състояние, отколкото в деня преди четирийсет години, когато беше напуснала фабриката. Забодени по стените на гаража, десет розетки за първо място, спечелени на конкурси за стари коли, потвърждаваха това. Беше ги спечелил в различни части на страната. Беше спечелил десетки втори, трети и дори четвърти места. Но онези розетки той веднага хвърляше в коша.