Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Ако я е затиснал с врата или с капака на мотора, ще има следи и от двете страни.
— Да, но не извити — отговори докторът. — Бяха в полукръг отгоре и отдолу, като от уста. И пробивните ранички бяха с различна дълбочина, приличаха на зъби.
— Какво ви кара да мислите, че са били от човек? Не могат ли да са от животно? От голямо куче?
Докторът се изчерви.
— Запален съм по криминалната литература… когато имам време, обичам да чета романи за криминологични разследвания… и гледам програми като „Отдел убийства“ по телевизията — телефонът му иззвъня. Той млъкна за миг, а после продължи: — Има и друго нещо, до което стигнах в случая — отново помълча, опитвайки се притеснено да прочете съобщението на дисплея. — Ако ухапването беше от куче, защо ще го крие? Ако ухапването е от човек, получено при нападение, мога, разбира се, да разбера защо премълчава. После, когато видях ужасните новини за убитата млада жена, пресметнах колко прави две и две.
Грейс се усмихна.
— Мисля, че от вас ще излезе добър детектив! Но тези две и две не са лесна работа — отговори. — Можете ли да ми опишете този човек?
— Да. Висок около метър и осемдесет, много слаб, с доста дълга кестенява коса, тъмни очила и голяма брада. Беше доста трудно да се разгледа лицето му. Носеше синьо памучно сако, кремава риза, джинси и маратонки. Изглеждаше леко мърляв.
Грейс изпита разочарование; това изобщо не приличаше на Бишоп, освен ако си беше дал труд да се дегизира, което не беше изключено.
— Ще го познаете ли, ако го видите отново?
— Абсолютно!
— Дали този мъж ще е заснет на някоя от наблюдателните ви камери?
— Имаме една в „Злополуки и неотложна помощ“, със сигурност ще го има на нея.
Грейс му благодари, записа си името и телефонните му номера, после тръгна да търси мониторинговата зала за наблюдателните камери, като попътно измъкна блекбърито и провери електронните си съобщения.
Имаше едно от Дик Поуп в отговор на това, което Грейс му беше изпратил тази сутрин със снимките, направени в Мюнхен. Той спря като закован.
„Рой, това не е жената, която видяхме с Лесли миналата седмица. Наистина сме убедени, че видяхме Санди. Поздрави, Дик“
79
Беше почти три и половина, когато Надюшка де Санча привърши с аутопсията и напусна моргата заедно с главен инспектор Дуйган и представителя на съдебния следовател.
От охлузванията по врата на Софи Харингтън и точковите кръвоизливи в очите й патоложката на Министерството на вътрешните работи си извади заключение, че злочестата млада жена е била удушена. Но трябваше да изчака изследванията по кръвна токсикология и резултатите от съдържанието на стомаха й, както и пробите от течностите в пикочния й мехур, които беше взела, за да елиминира другите възможни причини за смъртта. Наличието на семенна течност във вагината й показваше, че е била изнасилена или преди, или след смъртта й.
Клео и Дарън ги чакаше още няколко часа работа. Трябваше да се извърши аутопсия на „неизвестната жена“, изхвърлена от вълните. Освен това имаха мрачната задача да направят аутопсия и на шестгодишно момиченце, блъснато в събота от кола. Чакаха ги още четири трупа, включително и на четирийсет и седем годишен ХИВ позитивен мъж, когото бяха отделили в специална изолационна за аутопсия.
Родителите на момиченцето поискаха да дойдат да го видят късно вчера следобед и Дарън ги беше пуснал. Бяха дошли отново преди няколко часа и Клео ги видя. Все още беше разстроена.
Д-р Найджъл Чърчман — местният консултант патолог, който щеше да извърши тези не толкова бързи аутопсии, щеше да пристигне след половин час. Кристофър Гент — съдебномедицинския одонтолог, който беше дошъл да помага при идентифицирането на неизвестната жена, сега пиеше чай в офиса, раздразнен, че са го накарали да чака.
Клео и Дарън извадиха жената от хладилната камера и я развиха. Миризмата на гниеща плът веднага изпълни помещението. После оставиха Гент да си гледа работата.
Гент — висок, нервен мъж с очила, около четирийсетгодишен, с оплешивяваща коса, беше международно известен в две отношения. Беше написал уважавана книга по съдебномедицинска стоматология в опит да засенчи одонтолога от Монреал Робърт Дорион с неговата върховна творба „Доказателства от ухапвания“, която от дълго време беше стандартен справочник в професията. Беше също така и образован орнитолог — или птицелюб — и световен авторитет по чайките.
Облечен в зелени панталони и туника, Гент работеше бързо, но старателно на фона на звука на електрическия трион, с който Дарън разрязваше ребрата и отваряше черепите на другите трупове. Настроението беше особено мрачно и никой не подхвърляше обичайните шеги. Тялото на момиченцето ги потискаше много повече, отколкото труповете на жертвите на убийствата.