Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Търся отделение „Чичестър“ — каза той.
— Вървете направо — посочи тя.
Грейс мина покрай редица кислородни бутилки, през врата със стъклен прозорец, облепен с предупреждения, и влезе в отделение с петнайсетина легла. Миризмата на училищен стол беше още по-силна тук, оцветена допълнително със слаб кисел дъх на урина и дезинфекциращ препарат. На пода имаше стар линолеум и стените бяха мръсни. Прозорците бяха отворени широко към друго отделение на болницата и отдушник, от който се вдигаше пара. Около някои легла бяха дръпнати ужасни завеси.
Приличаше на смесено отделение за престарели пациенти и умствено болни. Грейс се загледа за миг в дребна старица с коса като памук с цвета на хлътналите й страни, която спеше с широко отворена беззъба уста. Бяха включени няколко телевизора. Един младеж на друго легло си говореше високо сам. Друга старица в далечния край на помещението крещеше нещо гръмко и непонятно, без да го адресира към никого. В леглото точно от дясната му страна спеше дълбоко съсухрен старец, небръснат, изритал завивките си, с две празни бутилки от кока-кола на масичката, качена върху леглото му. Беше облечен в раирана пижама с развързано долнище, от което ясно се виждаше мекият му пенис, гушнат в двата тестикула.
А на следващото легло, заобиколено с прашна апаратура, за свой ужас видя жената, при която беше дошъл. И сега вече, бръкнал в джоба, за да извади мобилния си телефон, профучавайки покрай оживената сестринска стая, кръвта му наистина завря.
Една от любимите му млади служителки, детектив Ема-Джейн Баутуд, беше ранена тежко при опит да спре микробус в същата операция, в която простреляха Глен Брансън. Микробусът я беше притиснал в паркирана кола и тя получи масивни вътрешни наранявания, както и многобройни счупвания. Двайсет и пет годишната жена беше в кома и на животоподдържаща апаратура повече от седмица, а когато дойде на себе си, лекарите се опасяваха, че може би никога няма да проходи. През последните седмици обаче беше отбелязала невероятно подобрение, можеше да става сама и вече развълнувано говореше как щяла да се върне на работа.
Грейс наистина я харесваше. Беше страхотен детектив и той смяташе, че има голямо бъдеще в полицията. Но в момента, докато я гледаше как лежи там, с бледа усмивка, му приличаше повече на изгубено и объркано дете. Винаги слабичка, сега изглеждаше изпита в широката болнична нощница, а оранжевият жетон почти се изхлузваше от китката й. Русата й коса, изгубила блясъка си и заприличала на суха слама, беше вдигната небрежно, с няколко паднали кичура. На масичката до леглото й имаше купчина картички, цветя и плодове.
Очите й му казаха всичко, преди да изрекат и дума, и нещо в него се прекърши.
— Как си? — попита я той, като й протегна цветята.
— Никога не съм била по-добре! — отговори му тя с усилие да изглежда бодра заради него. — Казах вчера на баща си, че ще го бия на тенис преди края на лятото. И ще ти кажа, че няма да е трудно. Той е слаб играч!
Грейс се ухили, а после попита внимателно:
— Какво, по дяволите, правиш в това отделение?
Тя сви рамене.
— Преместиха ме тук преди три дни. Казаха, че им трябвало леглото в другото отделение.
— Така ли, да им се не види.
Грейс отстъпи назад и огледа отделението за свободна сестра, после се доближи до младичка сестра от азиатски произход, която сменяше една подлога.
— Извинете — каза, — търся някого, който отговаря за отделението.
Момичето се обърна и посочи притеснена на вид сестра на около четирийсет години, с вдигната коса и педантично лице зад големи очила, която влезе в отделението с клипборд в ръка.
С няколко бързи, решителни крачки Грейс й пресече пътя. На значката, закачена на синята й престилка, пишеше: „АНЖЕЛА МОРИС. НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ.“
— Извинете — каза той, — може ли да разменим няколко думи?
— Съжалявам — отговори тя с крехък, определено враждебен и високомерен глас. — В момента имам работа.
— Е, освен това имате и друга работа — каза той, разгневен, като извади полицейската си значка и я тикна в лицето й.
Тя го погледна стреснато.
— Какво… за какво става дума? — гласът й изведнъж се понижи с няколко децибела.
Грейс посочи към Ема-Джейн.
— Имате точно пет минути, за да преместите тази млада жена от тази вмирисана адска дупка или в самостоятелна стая, или в женска стая. Разбрахте ли ме?