Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Гент направи редица снимки — нормални и с преносима рентгенова камера, после си отбеляза подробностите за всеки зъб на един картон, като завърши с вземане на гипсови отпечатъци на горните и долните зъби. По нареждане на съдебния следовател по-късно той щеше да изпрати подробно регистрирания зъбен статус на всеки зъболекар в радиус от петнайсет мили от град Брайтън и Хоув. Ако не се получеха резултати, щеше постепенно да разширява списъка за изпращане, докато, ако се наложи, не обхванеше всеки регистриран зъболекар в Обединеното кралство.
Все още нямаше международна система за координирано регистриране на зъбните статуси. Ако нито един зъболекар в Обединеното кралство не успееше да идентифицира трупа, а отпечатъците от пръсти и ДНК тестовете не даваха резултати, жената щеше да завърши в гроб, платен от Брайтън и Хоув, отбелязана за поколенията като частица от трагичната статистика на града.
Найджъл Чърчман беше изчислил наскоро, че е извършил над седем хиляди аутопсии в тази морга през последните петнайсет години. Въпреки това поемаше всеки нов труп с все същия, почти момчешки ентусиазъм, като че ли го правеше за пръв път. Беше човек, който наистина си обичаше работата и смяташе, че всяко тяло, попаднало пред погледа му, заслужаваше най-доброто от негова страна.
Красив мъж, в добра физическа форма, запален по състезателните коли, той имаше младежко лице — което в момента беше почти скрито зад зелената му маска, докато разглеждаше неизвестната жена — което го правеше да изглежда много по-млад от неговите четирийсет и девет години.
Той прогони няколко трупни мухи, които се виеха около мозъка й, който беше положен на метален поднос за преглед върху отворената й гръдна кухина, и започна работа. Старателно разряза мозъка с готварски нож с дълго острие, като провери за външни тела, като куршум или пък прободна рана, или пък доказателство за кръвоизлив, което можеше да означава смърт от удар с тежък предмет. Но мозъкът изглеждаше здрав и неповреден.
Очите й, изядени почти изцяло, не можеха да дадат никаква информация. Сърцето й изглеждаше здраво, типично за човек в добра физическа форма, без отлагания по артериите. На този етап не можеше да определи с точност възрастта й. Съдейки по състоянието и цвета на зъбите й, общото й физическо състояние и състоянието на гърдите й, които също отчасти липсваха, предполагаше, че е някъде между средата на двайсетте до началото на четирийсетте.
Дарън занесе сърцето на кантара и отбеляза теглото му на таблото на стената. Чърчман кимна — беше в норма. После премина към белите дробове, като ги освободи и ги постави върху металния поднос за преглед, а от тях капеше някаква тъмна течност, докато ги поставяше там.
Няколко минути след като беше започнал да ги преглежда, той спря и се обърна към Клео.
— Интересно — каза. — Не се е удавила. В дробовете няма вода.
— Тоест? — попита Клео. Беше глупав въпрос, изречен без да помисли, в резултат на това, че беше разстроена от срещата с родителите на мъртвото момиченце, махмурлука си, стреса от многото работа и безпокойството й, че призракът на Санди ще помрачи отношенията й с Рой Грейс. Разбира се, че знаеше отговора, знаеше точно какво означава.
— Била е мъртва, когато са я хвърлили във водата. Боя се, че ще трябва да спра тази аутопсия. Ще трябва да се обадиш на съдебния следовател.
Патолог на Министерството на вътрешните работи — може би отново Надюшка де Санча — трябваше да поеме аутопсията. Неизвестната жена вече беше повишена в статут „подозрителна смърт“.
80
Рой Грейс си отбеляза наум никога да не остава затворен с Норман Потинг в малко помещение в горещ ден. Седяха един до друг пред видеомонитора в кабината до стаята за разпити. Следобедното слънце биеше безмилостно през затворените венециански щори на единствения прозорец. От Грейс се стичаше пот. Потинг, в бяла риза с къси ръкави, с големи петна под мишниците, миришеше като вътрешността на стара шапка.
Освен това детектив сержантът беше ял нещо, силно подправено с чесън, и дъхът му вонеше. Грейс извади пакетче с ментови дъвки от сакото си, метнато на гърба на стола, и предложи една на Потинг с надеждата да потисне смъртоносния му дъх.
— Не близвам подобно нещо, Рой, благодаря — каза той. — Вади ми пломбите.