Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Какъв е бил господин Муни? Искаш ли да ми разкажеш?
Джери въздъхна.
— Виждали ли сте родителите на Лора?
— Не. Те не искат да ме видят.
— Ето на. И нея не я виждаха много. Ох, ще седна. — И тя се тръшна на пода. — Та за Майк… за господин Муни, при него нямаше бариери. В училище се държеше като учител и така нататък, но когато играехме, правеше така, че да се чувстваме равни. Абсолютно равни. Направо ти влизаше под кожата. Цареше пълно разбиране.
— Разбиране за какво по-точно? Можеш ли да ми обясниш?
Тя помълча, размишлявайки.
— Разбираше кой си, какво чувстваш.
— А Лора? Как реагира тя на това?
— Вие как мислите? Както пустинята попива водата. Тя разцъфна, човече. Всички разцъфнахме.
— Тогава ли Андрю започна да ревнува?
Джери не отговори веднага.
— Добре — заяви най-после тя. — Нека изясним това веднъж завинаги. Първо, да, Андрю наистина превъртя.
Но не забравяйте, че това беше през ноември, четири месеца преди убийствата. Четири месеца. Знаете ли колко дълго е това? Колкото половината учебна година.
— Ясно. Но ти каза, че Андрю превъртял? Какво имаше предвид?
— Как да ви кажа, трябваше да познавате Лора.
— Вие двете бяхте ли приятелки?
— Най-добрите. — Както бе седнала на пода с кръстосани крака, Джери се наведе напред и се протегна. Движението беше несъзнателно, но й даде достатъчно време, за да овладее емоциите си. — Знаете ли, че тя бе в тежка депресия?
— Не. Не бях чул за това.
— То е ключът към всичко. Откакто се помни, все ходеше по разни терапевти. Преди две години направи опит за самоубийство. Това известно ли ви е?
Харди и Уагнър размениха погледи. Уагнър кимна утвърдително.
— Знаеш ли защо? — попита Харди.
— Поради милион причини. Но най-вече домашната обстановка. Тя направо вонеше.
— В какъв смисъл вонеше?
— Ами, главното, безхаберни родители. Те са големи тежкари, да знаете. Чували ли сте за Райт? Пътно строителство Райт? Както и да е, имат огромна къща и едно крило бе само нейно. Връща се вкъщи от училище, прибира се в стаята си и се зарежда. Слуша онази безумна транс музика, хевиметъл и тем подобни.
— Кои състави?
Джери поклати глава.
— Едва ли ги знаете. Не свирят за хора като вас. Нека кажем просто, най-тъмната страна на музиката. Та тъпче се тя с валиум и други боклуци, с всичко, до което може да се докопа, но никой не забелязва. Искам да кажа, нали родителите й я виждат всеки ден? И Лора е добре, носи само шестици и петици. Мама и татко са доволни, стига да не им досажда, за да могат да препускат от парти на парти. Същото като при Андрю, разбирате ли?
— И по отношение на дрогата, така ли?
— Не. Андрю не се дрогира, но хавата вкъщи е същата. Отсъстващи родители. Ето какво ги свързваше.
Мислите на Харди отново се върнаха към разказа — сестрата в „Перфектен убиец“ не беше Алиша, а приятелката му. Той беше описал нея.
След това се запита дали родителите на Лора не бяха разбрали за бременността й и, поддали се на слуховете за похожденията на Муни, не бяха приписали бебето на него. И дали това не ги бе подтикнало към определени действия. Записа си нещо в бележника и пак се обърна към Джери:
— Какво общо има това с господин Муни? — попита той.
Тя сгърчи лице в недоумение. После думите излязоха колебливо от устата й:
— Мисля, че Лора се нуждаеше от някого, който да забележи, че е жива. Може би Андрю се е нуждаел от същото. Това беше основното, схващате ли?
Харди не схващаше съвсем, но кимна, защото се боеше да не я отблъсне.
— Е добре. Значи имаме две хлапета, две изгубени души — Андрю и Лора — вкопчили се едно за друго. Нали? После едното от тях внезапно се събужда изведнъж тя е… не знам дали щастлива е точната дума, може би… оценена. Майк, господин Муни, я е накарал да се почувства по този начин, само тя, без Андрю. Ако ме питате, тъкмо затова превъртя Андрю. Лора беше добила тази нова самоувереност и му се изплъзна. Не заедно с Майк, а сама. Но Майк я бе стимулирал и Андрю не знаеше как да се справи с това.
— А как се сдобриха? — попита Харди.
— Точно това е смешното. Същото, струва ми се, се случи и с Андрю. Майк наистина го смяташе за много добър актьор. Даде му главната роля. И Андрю най-накрая омекна. Бил постъпил глупаво и се извини. Когато пак се събраха с Лора, беше… не знам как да се изразя… като че ли беше на друга плоскост.
— Значи според теб Андрю вече не е ревнувал от господин Муни, не и когато са станали убийствата?
— В никакъв случай. Не ревнуваше. Познавах ги много добре, връзката им беше здрава.
— Но не му е казала, че е бременна? Ти знаеше ли за това?
Джери впери очи в пода.