Морелси

Осемдесет и шест

Няма наименования на тракането, няма стрелки, няма тътен на колела по релси. Няма и релси, нито колела да тътнат по тях. Шам се провиква, понесен от ново движение.

Сбогуваха се. Последният коловоз от морелсите отдавна изчезна от погледа. Ревът и плисъкът на вълните са наслада за Шам. Той крещи, облян от водните пръски.

Много дни и усилия и вещина им бяха нужни, докато се върнат при последния вагон на Шроук-старши, да проучат предчувствието на Шам и да завършат онова, което откриха започнато.

Таванът бе превърнат в запечатано корито. Тялото бе изтънено, придали му бяха клинообразна, обтекаема форма и бе разделено на пълни с въздух отделения. Корпусът бе готов за монтиране на мачта от одялано дърво. В една каса бяха складирани въжета и кораво платно, които Шам огледа с неотдавна придобитата си вещина. „Защо платната да вършат работа само на влакове?“ — бе попитал той.

Над водата горното небе е по-рехаво. Слънцето рисува дъги във водните пръски. Те се люшкат сред грамадно мокро пространство. Дейби се рее, а Шам залита. Свикналите му с релсите крака хич не му помагат на тази нова палуба. Върху този плаващ, обърнат наопаки воден влак. „Трябва да му измислим по-свястно име на това нещо“ — мисли си Шам.

Калдера и Деро вдигат очи от платното, което опъват. Шам си спомня баджерските техники и им дава наставления на висок глас. Платното се издува, гикът се поклаща и техният плавателен съд се понася по водата. Незнайно накъде.

Шам вдига капака на палубата, през който се слиза към кухнята и купетата долу, преустроени наопаки стаи. Спира се на върха на стълбата и наблюдава Нафи.

Капитанката, последният член от екипажа, се взира през борда в гъмжило от среброкожи риби. Замислено се вглежда отвъд тях. Гледа втренчено, навежда се и вперва очи в тъмните водни дълбини.

Шам се усмихва.