Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Той отметна одеялото, прекоси стаята и замижа от болка, докато кля-каше до нея. Погледна я право в очите:
- Ти може да спреш, когато решиш, Шай. Стигна до тук, а това беше дълъг и тежък път. И сигурно ни чака още толкова. Аз поех обещание пред майка ти и ще продължа да търся. Колкото дълго, толкова. Пък и не е като да имам кой знае какво друго за правене. Но ти си още млада. Имаш живот за живеене. Кой може да те вини, ако се откажеш?
- Аз самата. - После Шай се засмя и изтри с опакото на ръката си потеклата сълза от окото си. - То и аз май нямам друго за правене, нали?
- Приличаш на мен, значи - каза Лам и отметна завивката на леглото й. - Нищо, че не си ми дъщеря.
- Може би съм просто уморена.
- Кой не би бил?
- Искам само да си ги приберем обратно - каза Шай, докато лягаше отново в леглото.
- Ще си ги вземем обратно. - Лам я зави с одеялата и постави тежката си длан на рамото й. И в този момент Шай почти му повярва. - Сега си поспи, Шай.
Светлината на зората се процеждаше на сив сноп през завесите и падаше напряко през постелята на Лам на пода, но освен него в стаята беше тъмно.
- Наистина ли ще се биеш с този човек, Златния? Изглежда ми свестен - каза след известно време Шай.
Лам не отговори веднага, забави се достатъчно дълго и Шай си помисли, че беше заспал отново.
- За съжаление, убивал съм по-свестни хора и по по-маловажни причини.
Тайнственият партньор
Като цяло, нямаше как да отрече това, Темпъл беше човек, провалил се в задоволяването дори на собствените си високи изисквания. Че и на ниските, в този ред на мисли. Беше се захващал с безброй начинания. От повечето от тях всеки свестен човек би се засрамил. От останалите, дали поради лош късмет, нетърпение, или просто заради непостоянство и обсебеност от поредно ново начинание, почти не помнеше да е имало такова, което да не попада в графата разочарование, провал или същинско бедствие.
Ето защо почти завършеният магазин на Маджуд беше приятна изненада.
Един от сулджуките, който бе пътувал със задругата, се оказа същински виртуоз на покривите. Лам вложи две ръце и девет пръста в начинанието и се доказа като повече от способен зидар. Бъкхормови се изсипаха в пълен състав и помогнаха за нарязването и сковаването на дъските за стените. Дори лорд Ингълстад си взе почивка от губенето на пари срещу местните комарджии и дойде да даде съвет за боята. Лош, но все пак съвет.
Темпъл отстъпи назад до средата на улицата и огледа почти готовата фасада. Липсваха само парапетите на балкона и стъклата по прозорците. Усмихна се с най-широката и самодоволна усмивка, на която бе способен. И точно в този момент нечие прекалено сърдечно потупване по рамото почти го просна по очи на земята.
Обърна се, готов да отнесе поредното заяждане на Шай и да слуша за това колко мудно се точи изплащането на дълга му. И бе споходен от поредната изненада.
Зад него стоеше мъж. Нисък, но широкоплещест и със забележителни по размер рижи бакенбарди. Зад дебелите стъкла на очилата очите му изглеждаха миниатюрни, а усмивката му в сравнение с тях - огромна. Беше облечен в шит по поръчка костюм, но ръцете и кокалчетата на пръстите му бяха изподрани от тежка работа.
- Бях изгубил всякаква надежда да зърна прилично строителство по тия места! - Той повдигна вежда и огледа новата трибуна около амфитеатъра, извисяваща паянтова снага към небето. - Но точно когато си мислех, че съм достигнал пълно отчаяние, какво да видят очите ми? - Подхвана Темпъл под мишницата и го обърна отново с лице към фасадата на магазина. - Ето този възвръщаш вярата пример за дърводелско майсторство! Новаторски дизайн и умело изпълнение на тази смесица от стилове, която така уместно рефлектира националното многообразие на дръзките покорители на тази девствена земя. И всичко това в мое име! Господине, най-покорно благодаря!
- В... твое име?
- Точно така! - Той посочи табелата над вратата. - Аз съм Хонриг Кърнсбик, по-добрата половина от Маджуд и Кърнсбик! - Прегърна здраво Темпъл и го целуна по двете бузи, после бръкна в джобчето на жилетката си и извади монета. - Ето нещичко като благодарност за усилията ти. Щедростта винаги се отплаща, както неведнъж съм казвал!