Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- На средата до къде?
- Обичайното направление е по очи в калта.
- Ти пийни, пък ако тръгнеш да падаш, аз ще те хвана, какво ще кажеш за това?
- Няма да е за пръв път, предполагам. - Темпъл пое бутилката, отпи и направи такава физиономия, все едно го бяха сритали в топките. - Боже мили! От какво, за бога, е направено това?
- Стигнах до извода, че това е въпрос, чийто отговор е по-добре да не търсиш. Също като този колко струва това твое излъскване.
- Пазарих се добре - отвърна Темпъл и заудря с юмрук гърдите си в опит да си върне гласа. - Щеше да се гордееш с мен, ако ме бе видяла.
- Гордостта не ми е присъща - изсумтя Шай. - И все пак сумата ще да е била доста прилична за човек с дългове.
- Дългове, казваш?
Най-после в познати води, отбеляза на ум Шай и продължи:
- Последно, когато говорихме, ми дължеше...
- Четиресет и три марки? - С триумфален поглед той протегна ръка. На показалеца й леко се поклащаше кесия.
Шай примига озадачено, грабна я от пръста му и я отвори. Съдържаше очакваното за Крийз многообразие от монети, но предимно сребърни. На пръв поглед вътре като нищо можеше да има шейсетина марки.
- Паднал си до крадец, а?
- По-долу. Юрист. Добавих десет отгоре като благодарност за услугата. Спаси ми живота все пак.
Шай знаеше, че сега трябва да се усмихва, но незнайно защо правеше точно обратното.
- Сигурен ли си, че животът ти струва толкова много?
- Само за мен. Да не би да мислеше, че никога няма да ти се издължа?
- Мислех, че ще сграбчиш първата възможност и ще се изнижеш по тъмно. Или че ще умреш преди това.
Темпъл повдигна учудено вежди:
- Аз си мислех абсолютно същото. Е, изглежда, успях да изненадам и двама ни. Приятно, надявам се.
- Разбира се - излъга Шай и прибра кесията в джоба си.
- Няма ли да ги преброиш?
- Имам ти доверие.
- Нима? - Темпъл изглеждаше искрено изненадан.
Шай също се изненада от себе си, но после осъзна, че беше самата истина. А също, че това важеше и за много от хората в стаята.
- Ако сумата не е наред, винаги мога да те открия и да те убия.
- Радвам се да го чуя.
Двамата застанаха един до друг, с гръб към стената и с лице към кънтящата от глъч стая. Тя извърна поглед настрани и го видя да отмества бавно очи, все едно въобще не беше гледал към нея, и тя на свой ред се престори, че всъщност гледаше покрай него, право в застаналия в ъгъла Хеджес. Изведнъж се почувства неловко в присъствието му. Сякаш без дълга му към нея нямаше причина да са толкова близко един до друг.
- Добра работа свърши с магазина. - Това беше най-доброто, което успя да измисли след дълго колебание с какво да разчупи мълчанието.
- Добра работа и платени дългове. Идват ми наум един-двама, които няма да оценят това.
- Не съм сигурна, че аз го оценявам.
- Това добре ли е, или зле?
- Не знам. - В стаята ставаше все по-горещо. Лицето й пламтеше. Тя подаде бутилката на Темпъл и той сви рамене и сръбна малко. После й я върна и тя отпи голяма глътка. - Сега, когато вече не ми дължиш пари, за какво ще говорим?
- Ами, за каквото всички останали, предполагам.
- А те за какво говорят?
Той събра замислено вежди и огледа стаята:
- Забележителните ми дърводелски умения, изглежда, са популярна тема...
- Още малко да се надуеш, и ще се пръснеш.
- Много хора говорят за предстоящия бой.
- Чух повече по тоя въпрос, отколкото ми се иска.
- Ами, винаги можем да говорим за времето.
- Напоследък е кално по главната улица.
- А пък аз чух, че се задава още кал. - Темпъл извърна леко поглед настрани и й се усмихна. Тя също се усмихна и отбеляза наум, че все още изпитва неудобство от това колко близо са един до друг.
- Ще кажеш ли няколко думи преди началото на веселбата? - Едва когато масивната осанка на Кърнсбик изникна изневиделица пред тях, Шай осъзна, че вече беше малко повече от подпийнала.
- За какво? - попита тя.
- Моля за извинение, миличка, говорех на ето този уважаем господин. Изглеждаш ми изненадана от нещо.
- Не знам кое е по-шокиращо, че аз съм миличка, или че той е уважаем господин.
-Заставам твърдо и зад двете описания - каза изобретателят, но Шай не разбра какво точно имаше предвид. - Като бивш духовен водач на тази бивша задруга, архитект и основен изпълнител на стоежа на тази забележителна постройка, не виждам кой друг би бил по-подходящ да се обърне към събралите се да отпразнуват завършването й?
Темпъл вдигна безпомощно рамене и се остави да бъде изтикан към средата на стаята, а Шай отпи отново от бутилката. С всяка минута ставаше по-лека. А тя - все по-малко ядосана.