Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Шай понечи да продължи, но онзи слезе от верандата, препречи й пътя и размаха показалец пред лицето й:
- Знаеш ли какво, нещо ми мязаш на дух ти.
- Мелез - изсумтя един от приятелите му. - Ще да е наполовина дух.
- Четвърт, като стана дума - стисна зъби Шай.
Похотливата усмивка вече напираше да скъса лицето на мъжа.
- Е, да знаеш, че ние хич не ги обичаме твоите хора от тази страна на улицата.
- По-добре четвърт дух, отколкото сто на сто задник, нали така?
Ето я и нея, скритата дарба да вбесява хората. Веждите на мъжа се
сключиха и той пристъпи към Шай:
- Ах, ти, шибана...
- По-добре спри, където си - каза тя и осъзна, че ръката й някак се беше озовала на дръжката на ножа.
Очите на онзи се присвиха. Ядосан. Явно не беше очаквал от нея да му се опълчи така явно и така директно, но вече нямаше връщане назад, не и пред очите на приятелите му.
- Момиче, ти по-добре не слагай ръка на тоя нож, освен ако не си готова да го използваш.
- Дали ще го използвам, или не, зависи от това дали ти ще спреш, където си. Не пращя от надежди, но кой знае, може да се окаже, че си по-умен, отколкото изглеждаш.
- Остави я на мира. - На вратата се беше появил едър мъж. И „едър“ за него определено не беше точната дума. Юмрукът, който беше подпрял на рамката на вратата, изглеждаше голям колкото главата на Шай.
- Ти по-добре не се бъркай в това - каза похотливият.
- По-добре, ама ето, че се набърках. Каза, че търсиш Кантлис? - погледът му се насочи към Шай.
- Точно така.
- Не й казвай нищо! - кресна намръщеният от верандата.
Погледът на едрия се извърна:
- Ти си затваряй устата... - Наложи се да наведе глава, докато излизаше навън. - Или аз ще ти я затворя. - Двамата на верандата отстъпиха да му направят място, а той имаше нужда от много пространство. Навън, на светло, изглеждаше още по-голям. Беше по-висок от Лам, а сигурно и по-широкоплещест от него. Същинско чудовище, но гласът му бе мек и спокоен. Говореше със силен северняшки акцент. - Не обръщай внимание на тия глупаци. Много им стиска да се перчат на някой по-слаб, ама иначе никакви не ги търси. - Той слезе по стъпалата на верандата и те изскърцаха жално под огромните му ботуши. Застана пред похотливеца и го изгледа отгоре.
- Кантлис е от същия дол дренки. Надут фукльо с много чернилка в душата. - Въпреки масивното телосложение лицето му бе някак посърнало. Русите му мустаци висяха унило, а посивялата набола брада отстрани му придаваше жален вид. - Горе-долу точно какъвто бях и аз някога, ако трябва да си призная. Чух, че дължал на Папа Ринг много пари. Но наскоро не се е мяркал насам. От това повече не мога да ти кажа.
- И за толкова ти благодаря.
- За мен е удоволствие. - Той извърна воднистите си сини очи към похотливеца. - Разкарай се от пътя й.
Онзи дари Шай с най-злобната физиономия, на която беше способен, но тя се беше нагледала на всякакви страховити мутри и те вече не я впечатляваха особено. Той понечи да се върне на верандата, но големият не помръдна от място.
- Разкарай се от пътя й в ей тази посока - кимна той към канавката в средата на улицата.
- Какво, в канала ли да стъпя? - каза похотливият.
- В канала ще стъпиш. Или аз ще те сложа да си легнеш в него.
Онзи изруга под нос, прекрачи каменистия бряг на потока и нагази
до колене в лайнената вода. Големият постави едната си длан на гърдите си, а другата протегна пред Шай:
-Моля.
- Хиляди благодарности - отвърна тя. - Радвам се, че открих свестен човек от тази страна на улицата.
Мъжът изсумтя натъжено:
- Не оставяй такива дреболии да те заблуждават. Каза, че търсиш деца?
- Брат ми и сестра ми. Защо?
- Може би мога да помогна.
Шай се беше научила да подхожда към предложенията за помощ, а в този ред на мисли и към всичко останало с известна доза подозрение.
- И защо ще ти е да го правиш?
- Защото знам какво е да загубиш семейство. Като да загубиш част от теб самия е, нали? - Шай се замисли над това за момент и реши, че имаше право. - Трябваше да изоставя моето в Севера. Знам, че така е най-добре за тях. Че няма друг начин. Но и до ден-днешен ме боли, че го направих. Не бих казал, че докато ги имах, ме беше много грижа за тях. Но и до сега страдам.
Така беше увесил рамене, че Шай нямаше как да не го съжали.
- Ами, добре дошъл си да дойдеш с мен тогава. Забелязала съм, че хората ме приемат някак по на сериозно, когато зад гърба ми стърчи огромен копелдак.
- Такава е тъжната истина - каза той и тръгна след нея. На всяка негова крачка Шай трябваше да прави по две. - Сама ли си тук?