Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Няколко дни. Трябва да довърша магазина на Маджуд.
- Направи го основен приоритет. Заплащането ти е двеста марки.
- Две. ста?
- Не е ли достатъчно?
Определено лекият път. Темпъл се покашля:
- Достатъчно е. - каза с леко пресипнал глас. - Но първо трябва да довърша строежа. - Изненада се от себе си повече отколкото от заплащането на Кмета.
Закаръс кимна одобрително:
- Виждам, че си човек, който не оставя недовършени неща.
Темпъл не сдържа усмивката си:
- Точно обратното, но. винаги съм искал да бъда такъв.
Веселба
Всички дойдоха. Задругата беше отново заедно. Е, без Лийф, естествено, и другите, които останаха в прахоляка на безкрайната пустош. Но останалите бяха тук. Смееха се, тупаха се един друг по гърбовете и се надлъгваха колко добре вървят нещата. От време на време някой се просълзяваше при поукрасените спомени за преживяното по пътя насам. Друг отбелязваше колко добра била постройката, в която фирмата на Ма-джуд и Кърнсбик ще работи оттук насетне. Сигурно Шай трябваше да се присъедини към всеобщото веселие. В края на краищата, кога за последно се бе забавлявала? Само дето открай време смяташе, че забавленията по-лесно се обсъждат и се чакат с нетърпение, отколкото се преживяват.
Даб Суийт се оплакваше от това колко подмолни били златотърса-чите, които беше водил из планината, и как го прекарали с парите, преди той да успее тях да прекара. Плачеща скала кимаше до него и от време на време, всеки път не намясто, изръмжаваше по едно: „Ммм“. Йосиф Лес-тек се опитваше да впечатли една от курвите с разкази от времето, когато бил на върха на славата, а тя го пита дали това било преди, или след построяването на древния амфитеатър, който дори от пръв поглед изглеждаше на повече от хиляда години. Савиан и Лам стояха в ъгъла и въпреки че не разменяха повече от дума накуп, изглеждаха по-близки от братя. В другия ъгъл се спотайваше Хеджес и надигаше бутилка. Въпреки онези, които бяха загубили в равнината, Бъкхормови все още разполагаха с прилично на брой домочадие, което търчеше насам-натам покрай краката на хората.
Шай въздъхна и вдигна мълчалива наздравица за Лийф и останалите, които не успяха да стигнат до тук. В този момент май би предпочела тяхната компания.
- Ха, точно зад подобна група яздех през целия път насам!
Шай се обърна към вратата и остана като ударена от гръм. На прага стоеше по-преуспелият „близнак“ на Темпъл - в чисто нов черен костюм, наконтен като принцеса, с късо подстригана коса и брада. Беше се сдобил с нова шапка, а както изглеждаше - и с нови маниери, държеше се наперено, сякаш беше собственикът, а не просто дърводелецът, построил магазина.
Едва когато долови разочарованието си от това, че е така променен, Шай осъзна с какво нетърпение бе очаквала да го види.
- Темпъл! - понесоха се отвсякъде радостни викове и хората се скупчиха около него.
- Кой би повярвал, че река може да довлече такъв кадърен дърводелец? - попита Кърнсбик с ръка през рамото на Темпъл, сякаш се познаваха от деца.
- Истинска находка, така си е! - отвърна Маджуд, все едно не Шай, а той лично го беше измъкнал от реката и беше платил за мястото му в задругата.
Тя се замисли за това колко трудно в днешно време човек получаваше и малкото заслужено признание, наведе се да се изплюе както обикновено през пролуката в предните си зъби, но срещна укорителния поглед на Лулайн Бъкхорм, размисли и преглътна.
Сигурно трябваше да е доволна, че бе спасила човек от удавяне и го бе насочила по правилния път към по-добър живот, че вярата й в него се бе оправдала противно на всеобщите очаквания. Каква радост, бийте камбаните! Вместо това се почувства, сякаш известна досега само на нея тайна е станала обществено достояние. Улови се да мисли за това как да вгорчи живота му, моментално съжали, че реагираше като малко злобно дете, и от това се ядоса още повече. Обърна гръб на стаята и намусена отпи от бутилката. Така де, на бутилката можеш да разчиташ, че никога няма да се промени така неочаквано. Че разочарованието, което носи, ще си е точно както преди.
-Шай?
Постара се да изглежда подобаващо изненадана, все едно нямаше представа, че е в стаята.
- Я виж ти! И това ако не е любимото на всички довлечено от водата дърво, ненадминатият архитект.
- Самият той - каза Темпъл и килна назад новата си шапка.
- Ще пийнеш ли? - Шай му предложи бутилката.
- Не, благодаря.
- Прекалено ти е пораснала работата, за да пиеш с такива като мен
ли?
- Напротив, не е пораснала достатъчно. Не мога да спра на средата.