Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Хари сложи пръст на масичката.
— Един от хората от вашия списък, Халгрим Дале, е убит през есента. В прохода към вътрешния двор, където го откриха, са намерени и следи от повръщано. Полицаите отхвърлиха евентуална директна връзка с убийството, защото кръвната група на повърналия не съвпадна с тази на жертвата, а представата за хладнокръвен и професионален убиец не се връзва с човек, който повръща на местопрестъплението. Но от КРИПОС, разбира се, не изключиха напълно вероятността това да е повръщаното на убиеца и изпратиха проба от секрета за ДНК-анализ. По-рано днес един мой колега сравни резултата от пробите с ДНК-пробите от шапката, която открихме до трупа на полицайката. Съвпадат.
Хари млъкна и погледна събеседника си.
— Ясно — кимна Фауке. — Предполагате, че извършителят е един и същ.
— Не, не мисля така. Само предполагам някаква връзка между убийствата. Неслучайно Свере Улсен се е намирал наблизо и двата пъти.
— Защо не може да е убил и двамата?
— Може, разбира се, и да го е направил, но има съществена разлика между неговите предишни прояви на насилие и убийството на Халгрим Дале. Виждали ли сте някога какви рани оставя бухалка върху човек? Мекото дърво причинява костни фрактури и пукане на вътрешни органи като черен дроб и бъбреци. Но кожата често е непокътната и жертвата най-често умира от вътрешни кръвоизливи. При убийството на Халгрим Дале е прерязана сънната артерия. При този начин на убийство кръвта бликва като от фонтан. Разбирате ли?
— Да, но не разбирам накъде биете.
— Майката на Свере Улсен каза на един от полицаите ни, че той не можел да гледа кръв.
Чашата на Фауке спря на път към устата му. Той отново я остави.
— Да, но…
— Знам какво си мислите — въпреки това може да го е извършил, а точно непоносимостта към кръв би обяснила защо е повърнал. Но възражението ми е, че убиецът не е използвал нож за първи път. Според доклада на патолога това е перфектен хирургически разрез и може да бъде извършен само от човек, който си разбира от работата.
Фауке кимна бавно.
— Схващам какво имате предвид.
— Изглеждате замислен — отбеляза Хари.
— Предполагам, знам защо сте дошли. Чудите се дали е възможно извършителят на това престъпление да е бил някой от фронтоваците от Зенхайм.
— Да. Възможно ли е?
— Да, определено — Фауке обгърна чашата за кафе с две ръце, а погледът му се зарея. — Онзи, когото не сте открили. Гюдбран Юхансен. Нали ви разказах защо го наричахме Червеношийката.
— Ще ми разкажете ли повече за него?
— Да. Но в такъв случай първо ще сваря още кафе.
Шестдесет и девета глава
— Кой е? — извика слаб и изплашен глас от вътрешната страна на вратата. Хари различи силуета й зад оцветеното стъкло.
— Хари Хуле. Обадих ви се по-рано днес.
Вратата се открехна.
— Извинете ме, аз…
— Няма нищо, разбирам.
Сигне Юл отвори вратата и Хари влезе в преддверието.
— Евен не е у дома — обясни тя с гузна усмивка.
— Да, съобщихте ми по телефона — напомни й Хари. Този път искам да говоря с вас.
— С мен ли?
— Ако нямате нищо против, госпожо Юл?
Възрастната дама тръгна пред него. Рядката й коса със стоманеносив цвят бе сплетена на плитка и закрепена със старомодна шнола. А закръгленото й поклащащо се тяло събуждане асоциации с мека прегръдка и хубава храна.
Влязоха във всекидневната; Бюре надигна глава.
— Значи съпругът ви е излязъл сам на разходка? — попита Хари.
— Да, не е позволено да води куче в кафенето. Заповядайте, седнете.
— В кафенето ли?
— Новият му навик — усмихна се тя. — Ходи на кафе, за да чете вестниците. Мислел по-добре, когато не стои вкъщи.
— Има нещо вярно.
— Сигурно. А и човек може малко да се замечтае, предполагам.
— Как така да се замечтае?
— Ами, знам ли? Да си представиш че отново си млад и седиш в кафене на тротоара в Париж или Виена — пак се усмихна някак гузно тя. — Стига толкова приказки на тази тема. Впрочем кафето…
— Да, благодаря.
Хари разглеждаше стените, докато Сигне Юл шеташе в кухнята. Над камината висеше портрет на мъж в черна връхна дреха. При предишното си посещение Хари не бе забелязал картината. Облеченият в черно мъж, заел леко драматична поза, явно се взираше в далечни хоризонти извън обсега на художника. Хари се доближи до картината. На малка медна табелка на рамката пишеше: