Червеношийката

Мирисът на току-що сварено кафе се разнасяне чак в коридора, където Хари съблече якето си и го закачи на отрупана закачалка.

— Благодаря, че ме приехте толкова бързо, Фауке.

— Няма защо — избоботи Фауке от кухнята. — Аз съм стар човек и мога само да се радвам, като помагам… Ако мога да бъда полезен.

Наля кафе в две големи чаши и седна до кухненската маса. Хари погали с пръсти грапавата повърхност на тъмната тежка дъбова маса.

— От Прованс е — обясни без подкана Фауке. — Съпругата ми харесваше френски мебели в селски стил.

— Прекрасна маса. Жена ви е имала добър вкус.

Фауке се усмихна.

— Вие женен ли сте, Хуле? И никога не сте били? Не бива да чакате дълго, знаете ли. Човек става особняк, като живее сам.

Той се засмя.

— Знам за какво говоря. Бях прехвърлил трийсетте, когато се оженихме с нея. Беше късно за онези години. През май 1955-а.

Посочи снимка, окачена на стената над кухненската маса.

— Това наистина ли е съпругата ви? — изненада се Хари. — Взех я за Ракел.

— О, да, разбира се — кимна Фауке, след като първо изгледа Хари объркано. — Забравям, че вие с Ракел се познавате от НСС.

Влязоха във всекидневната, където купищата листове, видимо увеличили се от последния път, сега заемаха всички столове с изключение на стола зад бюрото, Фауке направи място за себе си и госта до претрупаната салонна масичка за кафе.

— Открихте ли нещо за имената, които ви дадох?

Хари разказа накратко за развитието по случая.

— Междувременно възникнаха нови обстоятелства — добави той. — Убиха полицайка.

— Прочетох нещо подобно във вестника.

— За момента случаят вероятно е изяснен, чакаме само резултата от ДНК-анализа. Вярвате ли, че има случайни неща, Фауке?

— Не особено.

— Нито пък аз. Затова започвам да си задавам въпроси, когато едни и същи лица се появяват в случаи, на пръв поглед без видима връзка помежду си. Вечерта, когато полицай Елен Йелтен е убита, ми е оставила на телефонния ми секретар съобщение: Сега го пипнахме.

— Юхан Борген92 ли?

— Какво? А, това ли. Не мисля. Тя ми помагаше в издирването на лицето, свързало се с продавача на пушката „Мерклин“ от Йоханесбург Не е задължително, разбира се, да има връзка между този човек и убиеца, но не съм далеч от тази мисъл. Особено като се има предвид, че тя явно се е опитвала спешно да се свърже с мен. Няколко седмици не успях да разреша този случай и онази вечер тя многократно се е опитала да говори с мен. Звучеше страшно превъзбудена. Не изключвам вероятността да се е чувствала застрашена.