Последно изкушение

Започна да брои вратите. Четвъртата отляво, така беше казала. Спря пред обикновената дървена врата и прочете табелата: „Д-р М.-Т. Калве“. Пое дълбоко дъх и го задържа, опитвайки се да си възвърне предишното равновесие. Вдигна ръка и почука рязко, само веднъж.

— Влезте — гласът беше тънък, леко приглушен.

Той отвори вратата и я задържа с ръка, широко усмихнат.

— Доктор Калве? Аз съм Ханс Хохенщайн.

Той влезе в стаята, приковал очи в жената, която излизаше иззад бюрото. Беше направо мъничка. Не би могла да е висока повече от метър и петдесет. Лицето й беше дребничко, с фини, детински черти. Кестенявата й коса беше ниско подстригана. Беше облечена в елегантна свободна блуза и три четвърти панталони — те му напомниха старите филми с Одри Хепбърн, които Гюнтер обичаше да гледа. Каза си, че за съжаление очите й разваляха общия ефект. Тъмните й очи бяха малки, събрани, и я караха да изглежда сърдита, а не безгрижна и безпомощна. Подаде му слабата си, кокалеста ръка, той я пое нежно и изведнъж почувства собствената си ръка като огромна, потна маса плът.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Хохенщайн. Седнете, моля ви — тя посочи двете кресла, поставени пред газовата камина.

Налагаше се да действа бързо, защото не знаеше колко дълго ще останат необезпокоявани. За да се озове зад гърба й, той отстъпи и се поклони учтиво.

— След вас, докторе.

Устата и веждите й трепнаха в иронична усмивка и тя мина пред него. Ръката му светкавично бръкна в якето и извади тежката палка. Тя трябва да бе забелязала някакво движение, защото беше полуобърната, когато ръката му с палката се спусна надолу. Той имаше намерение да я удари по тила, но вместо това улучи слепоочието. Тя залитна и изохка, но не падна, а тръгна към него. Уплашен, той вдигна отново палката и я удари с все сила по темето. Този път тя се свлече като купчинка в краката му. Той пое облекчено дъх. Виеше му се свят. След случилото се с онази Шилинг и най-дребният проблем караше сърцето му да се свива от ужас. Но всичко беше наред, започна да се убеждава той. Всичко се развиваше идеално.

Отиде до вратата и я заключи. После се насочи към бюрото, помете с ръка всички книги и хартии, и те се строполиха в разбъркана купчина на пода. Обърна се към доктор Калве и се наведе, за да я вземе на ръце. Беше лека като дете — приятно разнообразие в сравнение с първите три жертви. Сложи я да легне по гръб на бюрото и извади канапа от сака си. Завързването на глезените и китките за металните крака на бюрото му отне секунди. Повдигна с палец единия й клепач. Все още беше в безсъзнание. Нямаше нужда да й запушва устата. Положението беше под контрол.