Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
Хиените мярнаха пикапа и го посрещнаха, когато изрева пред портата. Отредените им площи обгръщаха четири или пет имота и щом Като бибипна отпред и го пуснаха зад оградата, зверовете взеха да подават глави от отворени врати и счупени прозорци, заинтригувани и хищни.
В имота на Ветеринаря някои от хората му погледнаха към пристигащия Естебан, но повечето си седяха на сянка под големи шарени чадъри и играеха на карти и домино.
Хиените доприпкаха там, където кошарите им граничеха с човешките терени на Ветеринаря, и притиснаха носове към телта.
Ветеринаря излезе от къщата си, когато Естебан измъкна Мария от камиона. Той връчи парите на шефа си. Ветеринаря претегли пачката и я проучи, после обърна поглед към момичето.
— Това ли са всичките пари, които си изкарала, работейки за мен? Това?
Мария кимна, понеже не си вярваше да заговори.
— Опитах се да ти помогна, както знаеш.
Той чакаше явно с надежда да получи отговор. Мълчанието помежду им се проточи. Хиените обикаляха зад телената мрежа и бодливата тел.
— Трябваше да… — поде Мария.
— Трябваше да се опиташ да избягаш, вместо да се довериш да се погрижа за теб.
Тя млъкна.
Присвитите очи на Ветеринаря се забиха в нея.
— Щях да ти дам възможност да си спечелиш пътя през реката, момиче. Не го ли разбираш? — той я хвана за брадичката. — Исках да ти помогна. Харесвах те… — наклони глава и се намръщи. — Такава умна млада дама. Казах си: „А, онази. Това момиче — то заслужава втора възможност. Ще я взема под крилото си. Ще ѝ дам шанс да печели и след това, когато си го заработи, ще иде на север със спретната пачка в джобовете и винаги ще си спомня как съм ѝ сторил добро“.
— Съжалявам.
— Пак питах Санта Муерте за теб — той махна към олтара си, по който блестяха празни бутилки текила. — Този път не каза да те спасявам. Не обича хора, които не удържат на обещанията си.
Хиените от другата страна на оградата скимтяха и се кикотеха, явно доловили каква възможност предвещава разговорът на господаря им.
— Сара умря — опита се да обясни Мария. — Паникьосах се…
— Не ми пука за Сара — каза Ветеринаря. — Пукаше ми само за теб. На Кльощавата дама ѝ пукаше за теб. А ти не свърши каквото поискахме.
— Сега мога да работя — каза Мария. — Мога да се отплатя.
Ветеринаря я възнагради с доволен поглед.
— Вече сме надскочили парите, смятам аз. Проблемът между нас е отношението, а то струва повече, отколкото простата пачка пари — той се изправи и погледна към Естебан и Като. — Погрижете се за нея.
Те хванаха Мария за ръцете и я замъкнаха към клетките на хиените. Тя се бореше, но гангстерите бяха свикнали хората да се борят за живота си и с лекота я удържаха.
Хиените побесняха — първо една, а после и останалите започнаха да квичат възбудено, изправени на задни крака, и се закикотиха при приближаването на вечерята си. Още няколко изприпкаха от сенките на изоставените къщи, изникваха през отворените прозорци и спринтираха към тримата човеци, докато Естебан и Като влачеха пленничката си през прахоляка.
Мария заби пети в пръстта и се разпищя. Двамата гангстери се разсмяха. Хвърлиха я срещу оградата и хиените се метнаха върху нея, но тя рикошира в мрежата. Запълзя назад, а животните налитаха срещу телта, блъскаха муцуни в нея и търсеха начин да си проправят път.
Естебан и Като заградиха Мария и я избутаха по-близо до зверовете. Примъкваха я все по-близо.
— Харесват ли ти, puta? Ти им допадаш!
Мария не можеше да избяга. Всички хиени бяха при оградата, дузина най-малкото, и Естебан и Като я притискаха все по-близо. Зъби. Лиги. Ивичеста козина. Бурните, резки движения на гладната треска. Хиените притискаха носове в мрежата и се опитваха да я докопат. Гълчавата им беше оглушителна. Естебан сграбчи едната китка на Мария и я стисна здраво.
— Дай да те вкусят!
Тя се разпищя и се опитваше да се измъкне, докато гледаше как гангстерите приближават пръстите ѝ все по-плътно до оградата и зъбите от другата страна.
Не можеше да ги спре. Нито да се измъкне.
Пръстите ѝ докоснаха телта. Тя сви юмрук, но Естебан здравата шибна ръката ѝ в оградата и хиените се вкопчиха в нея.
Мария изпищя, когато пръстите ѝ се откъснаха в устите им.
Глава 34
През втория ден в очакване на вест от Тимо Луси вече хапеше тавана от нерви.
— Ще го потърся — каза.
Утринното слънце грееше през прозореца на коптора им и вътре беше адска жега, а тя искаше само да се измъкне от това сумрачно, отвратително и задушаващо жилище, но Анхела беше против и сега, след втори ден придържане в близост до скривалището, тя беше на път да се побърка.