Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
Луси осъзна, че не е отпивала от бирата доста време. Беше се стоплила в ръката ѝ. Искаше да си глътне, но се притесняваше да не прекъсне душеизлиянието на Анхела. За пръв път го чуваше да говори толкова много за себе си. Истината беше, че е цялата в очакване — седеше с надеждата да ѝ сподели още нещо.
Анхела добави:
— Вкара ме в багажника, за да прекоси границата. Каза на граничарите, че отива на обучение. Просто прекоси поста с ченгеджийската си кола. Не знам на кого е платил. Как го е сторил. Естествено, като бягаш на север, трябва да избягаш достатъчно далеч. Старецът ми знаеше, че трябва да изчезне, но не разчиташе, че ще го преследват. А картелите са много стриктни в работата си. С това са наясно само хората, които наистина са в течение на работата им.
— Сигурен ли си, че не е бил свързан с нарковете? — попита Луси. — Изглежда ми като да са си създали големи проблеми заради човек, който не е сторил нищо.
— Татко твърдеше, че не е. Но отново истината и лъжите… — Анхела сви рамене и пак простена. Разтри рамото си. — Кой, по дяволите, знае какво трябва да се споделя с десетгодишно хлапе… — засмя се и наклони бирата си. — Онзи калифорниец, той си имаше момиче.
Луси се обърка от смяната на темата.
— Имаш предвид онзи тип от „Ибис“? Ратан?
— Аха. Старият Майк Ратан си беше купил хубава пичка.
— Чух Хулио да приказва, че я е застрелял.
— Не — Анхела поклати глава. — Видял е само едното момиче. А е имало още едно, скрито под леглото. Така те открих. Някаква тийнейджърка, която се продаваше, за да преживее. Свършила накрая в лайната… — той сбърчи вежди. — Трябваше да ѝ дам повече пари… — пак пипна рамото си и простена. — Ама че каша се оказа тази работа.
— Как се чувстваш?
— По-добре от Хулио.
Луси се изсмя мрачно, като си спомни как Анхела влиза през вратата с извадено оръжие и как я залива… какво?
Облекчение.
Вцепеняващо облекчение, че този странен, белязан тип е дошъл да я спаси. Че има кой да спре болката.
Тя се изправи и отиде до него.
— Дай да погледна.
В началото той се дръпна, след това ѝ позволи да му вдигне тениската и да отлепи превръзката. Рамото му беше на каша. Луси огледа апартамента и забеляза празни туби, оставени от предишните обитатели.
— Трябва да донеса вода. Сега се връщам.
Грабна едната туба и тръгна към помпата, като се нареди на опашка като всички други, за да чака реда си. Понечи да използва картата си, след това порови за кеш. Анонимността беше по-добра. Не намери никакви хартиени пари, но изкопа няколко монети юани. Стигаха да напълни тубата. Не сметна добре и получи остатък. Наложи се да го даде на човека, който беше след нея.
Когато се прибра, се изненада, че Анхела я чака търпеливо точно там, където го беше оставила.
— Няма да ми устройваш втора засада?
— Гледах те от прозореца.
Естествено, че я беше следил.
— Не бива да хабим водата — каза Луси. — Не и докато не докопам още кеш.
— Внимателна си — отвърна той със задоволство.
— Човек не живее във Финикс толкова дълго, колкото мен, без да научи едно-друго.
„Само дето похабих малко там при помпата.“
Запита се защо крие този факт от спътника си.
„Какво се опитвам да докажа?“
Изля малко вода върху тениската и обърса раната му. Лампата хвърляше несигурни сенки. Луси издърпа фенерчето от ръката на Анхела и проучи мазалото в раната му.
— Мисля, че извадихме всички шрапнели. Според мен ще се оправиш…
Гласът ѝ пресекна. Той я гледаше с непоносимо тъмни очи. Тя преглътна. Не можеше да отклони поглед.
О!
Усети пръстите му по блузката си, вкопчиха се и я придърпаха към него.
— Ох! — каза Луси отново, но на глас.
„Оха.“
— Какво пък.
Остави се Анхела да я притегли към себе си. Той плъзна ръце по тялото ѝ, притисна я плътно. Беше толкова мощен! Силата и гладът в очите му би трябвало да я ужасят, но Луси се чувстваше в безопасност. Не му попречи да я привлече, да я сложи в скута си. Опита се да бъде нежна, докато се наместваше, и да не му причинява болка в раната.
Обгърна лицето на Анхел в шепи и се втренчи в гладните му очи. Целуна го. Целуна белезите му, бузите му, устните му и през цялото време се взираше в онези ми ти тъмни очи. Невъобразимо силен, той притискаше Луси към себе си. Не би могла да се отдръпне дори ако пожелаеше, но не ѝ пукаше.