Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— А ние загубихме добър приятел и съветник — отбелязва Ан Сиймор пред мен и Катрин Брандън. — Доктор Бътс често молеше краля да не се вслушва в клюките срещу някой лутеран или да освободи задържан проповедник. Никога не разгласяваше собствените си мнения, но често молеше краля да бъде милостив. Добре беше до краля да има такъв човек.
— Особено когато кралят изпитваше болка и гняв — добавя Катрин. — Съпругът ми казваше, че доктор Бътс може да успокои краля, когато никой друг не би могъл да се справи. И той искрено вярваше в реформата — тя приглажда полата си и се възхищава на блясъка на коприната. — Но въпреки това имаме напредък, Ан. Кралят поиска от Томас Кранмър да състави списък на всички суеверия на старата църква, които трябва да бъдат забранени.
— Откъде знаете? Какво ви каза? — пита Ан. Дочувам враждебността в гласа ѝ и си спомням, че тя вечно се тревожи да не би някой да се издигне до по-високо положение и да измести нея или съпруга ѝ.
Катрин полага усилия да поддържа отношения с краля: постоянно до него, неговата любима кокетка, пренебрегвана като съветник, но предпочитана като партньорка в играта на карти. Това е пътека, по която са пристъпвали много жени преди нея: четири придворни дами са станали кралици — аз съм само най-скорошната. Сега Катрин е най-фаворизираната жена в двора, а Ан Сиймор, която никога не престава да мери постиженията на своя съпруг, чичото на принца, ревнува болезнено. Със сигурност опасността заплашва мен, но Ан мисли само за себе си.
— Той смята да създаде два колежа, точно както обеща на нейно величество — казва Катрин и ми се усмихва. — Един в Оксфорд и един в Кеймбридж. Това е просветителско дело, точно каквото нейно величество го помоли да извърши. Ще преподават новото познание и ще проповядват на английски.
— Кани се да изпрати съпруга ми, Едуард, в Булон, за да замени онзи млад глупак Хенри Хауард — казва Ан възбудено.
— Семейство Хауард са в немилост заради прибързаността на Хенри и неспособността му да се справи — което е все в наша полза, но след като съпругът ми ще отсъства от двора, кой ще се постарае кралят да не забравя нас, семейство Сиймор? Как ще запазим благоволението му? Как можем да имаме влияние?
— Ах, семейство Сиймор — казва Катрин със сладък тон. — Семейство Сиймор! Семейство Сиймор! Точно когато мислехме, че говорим за приятелите, на които можем да се доверим да доближат краля и църквата до Бог, откривам, че всъщност сме говорили за издигането на семейство Сиймор, отново. За пореден път.
— Нямаме нужда да се издигаме — отвръща раздразнено Ан. — Ние се ползваме с висше благоволение. Ние, семейство Сиймор, сме роднини на единствения наследник на Тюдорите, а принц Едуард обича вуйчовците си.
— Но за регент е посочена кралицата — напомня ѝ Катрин с копринен гласец. — А кралят предпочита нейната и дори моята компания пред вашата. Ако Едуард бъде изпратен в Булон, а Томас постоянно е по море, кой наистина ще напомня на краля за семейство Сиймор? Имате ли изобщо приятели?
— Успокойте се — казвам тихо. Но не кавгата им е това, което ме смущава. А фактът, че ми е непоносимо да чувам името му. Непоносимо ми е да мисля, че докато аз съм впримчена в капана на един двор, който ми се струва все по-малък и по-тесен всеки ден, той винаги, винаги е далече.
Дворецът Хамптън Корт
Коледа, 1545 г.
Отбелязваме Коледа по стария обичай, с танци, музика и балове с маски, игри и състезания, и огромни количества храна и вино. През всеки един от дванайсетте дни на празненствата кухнята се старае да покаже нещо ново, някое разкошно блюдо; а кралят яде ли, яде, сякаш за да задоволи някакъв растящ неутолим глад, сякаш вътре в него се е навил на кълбо чудовищен тлъст червей.
Нарежда да поканим за Коледа бившата кралица Ана от Клев, и тя идва в двора, закръглена и добродушна, лакома като самия крал, и толкова мила и весела, колкото може да е всяка жена, която е успяла да опази живота си от опасност и измъкнала се с кралска титла, с цяло състояние и със свободата си.
Тя е богата. Идва със свита от конници, носейки скъпи коледни подаръци, грижливо избрани, за да доставят удоволствие на всички ни. По-млада е от мен с три години, светлокоса, тъмноока, и със спокойна, ведра усмивка. Закръглената ѝ хубост привлича възхитените погледи на хората, които са забравили защо кралят я е отхвърлил. Тя беше протестантската принцеса и падна заедно с водача на протестантите, Кромуел, когато кралят се обърна против реформата. Тя идва в двора, сякаш за да ми напомни, че и преди е имало кралица, която е слушала литургии на собствения си език, служила е на Бог без папа или епископ, приемала е хляба и виното, а не тяло и кръв — и е останала на престола само шест месеца.