Укротяването на кралицата

— Един Бог знае какво предлага, какво обещава от мое име — роптае Хенри пред мен, докато седим тихо и играем карти заедно една вечер.

Около нас придворните танцуват и флиртуват, някой пее, а около нас е застанала малка група, която наблюдава играта и залага как ще завърши. Катрин Брандън е до краля. Той ѝ показва картите си и иска съвета ѝ, а тя се усмихва и се кълне, че ще ми даде знак, за да мога да имам преимущество. Повечето хора залагат на краля. Той не обича да губи. Не обича дори някой да залага срещу него. Виждам неговата слаба карта, но не се възползвам. При грешката ми той надава рев и прибира ръката.

— Ще повикате ли епископ Гардинър да се прибере у дома? — питам възможно най-спокойно. — Съгласен ли сте с него, че императорът трябва да тръгне на война срещу собствения си народ?

— В Германия със сигурност отиват твърде далече — казва Хенри. — А тези германски принцове изобщо не ми бяха от помощ. Няма да ги защитя. Защо да го правя? Те не разбират човешките порядки, защо биха схванали Божиите?

Вдигам поглед и виждам Едуард Сиймор, брата на Томас, да ме наблюдава. Зная, че се надява да използвам влиянието си да убедя краля, че лутераните в Германия би трябвало да бъдат пощадени, и че новото мислене трябва да бъде позволено в Англия. Но аз действам много предпазливо с краля. Чула съм предупрежденията на Нан и внимавам да не си създавам врагове. Вече съм научила, че когато кралят се оплаква от едната страна, той често точно в същия момент действа срещу другата. Хората надценяват влиянието ми, когато ме винят за реформата. Използвам влиянието си предпазливо, а на стената виси портрет, който отрича самото ми съществуване.

— Със сигурност не може да е погрешно да мислим, че е редно да живеем, придържайки се към Библията, и че ще отидем на небето чрез вярата си и опрощението на греховете ни — отбелязвам.

Хенри вдига поглед от играта на карти.

— Виждам, че не си по-добра в теологията, отколкото в играта на карти — казва той. Проблясването на усмивката му отнема язвителността от думите му.

— Не очаквам да разбирам от религия повече, отколкото вие, милорд съпруже — казвам. — И със сигурност никога не очаквам да ви победя на карти.

— А моите момичета? — пита той, обръщайки се към принцеса Мери, която стои до лакътя му, докато Елизабет се обляга на стола ми.

— Карти или начетеност? — пита Елизабет наперено.

Баща ѝ се засмива.

— Кое предпочитате?

— Начетеността — казва тя. — Защото е привилегия да ти бъде позволено да учиш, особено с начетена жена като кралицата; а картите са развлечение, достъпно за всеки.

— Напълно вярно — казва той. — И само начетените и задълбочените би трябвало да учат и разсъждават. Светите неща би трябвало да се обмислят на тихи и святи места, и то само от онези, които са способни да ги разбират под напътствията на църквата. Картите са за общото помещение в хана; Библията е само за онези, които могат да я четат и разбират.