Укротяването на кралицата

Не можем да обсъждаме реформите на Томас Кранмър, без да споменем литургията, а не можем да обсъждаме литургията, защото е незаконно да се говори за нея. Кралят е обявил извън закона споровете по това тайнство. Единствено той ще мисли и говори.

— И въпреки това те могат да ме разпитват — изтъква Ан Аскю, след като е изнесла проповедта си за чудото с виното на сватбата в Кана. — Мога да говоря за сватбеното вино и за виното на Тайната вечеря, но не и за виното, което някой свещеник налива в потира в църквата по наше време, пред собствените ни очи.

— Наистина не можете — казвам тихо. — Разбирам довода, който изтъквате, мистрес Аскю, но не можете да го обличате в думи.

Тя свежда глава.

— Никога не бих говорила за неща, за които не желаете да се споменава — казва предпазливо. — Никога не бих ви навлякла беди.

Това е като обет между една честна жена и друга. Усмихвам ѝ се:

— Зная, че не бихте — казвам. — Надявам се и вие да не си навлечете беда.

— А как е името ви по мъж? — пита Ана от Клев рязко.

Красивото лице на Ан Аскю светва от смях.

— Името му беше Томас Кайм, ваше величество — казва тя. — Но никога не съм приемала фамилията на съпруга си, защото никога не сме били женени.

— Вярвате, че вие сама можете да заявите, че бракът ви е приключил? — пита разведената кралица, която сега е наричана „принцеса“ и следва да бъде смятана за сестра на краля.

— Никъде в Библията не се казва, че бракът е тайнство — отвръща Ан. — Не Бог е този, който ни е свързал. Свещеникът казва, че е така; но това не е вярно. Така твърди църквата, а не Библията. Нашата венчавка, както всяка венчавка, беше акт на човека, а не на Бог. Не беше свещено тайнство. Баща ми ме застави да сключа брачен договор с Томас, и когато бях достатъчно възрастна и разбирах достатъчно, отхвърлих този договор. Предявявам правото си да бъда свободна жена, с душа, равна на всеки мъж пред Бога.

Ана от Клев — още една жена, която е била омъжена без избор и разведена против волята си — отправя към Ан Аскю лека усмивка.