Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Усмихва ми се топло, но се държи на разстояние, сякаш няма полза от приятелството с една съпруга. Знае всичко, каквото има да се знае за кралиците на Тюдорите, и е стигнала до заключението, че няма смисъл да става моя приятелка. Казват ми, че се е държала сърдечно с кралица Катрин Хауард: не е изпитала злоба, когато ролите им се разменили и придворната дама вече вървяла пред своята кралица; но с мен се държи така, сякаш едва ли си струва да ме опознава. Хладният ѝ поглед ми подсказва, че се съмнява да изкарам три години: може би няма да съм тук на следващата Коледа.
Нан я прегръща без колебание, хвърляйки се в обятията ѝ, сякаш са две жени, оцелели от тайна война, която единствено те си спомнят. Ан прегръща силно сестра ми, а после я отдалечава на една ръка разстояние, за да огледа лицето ѝ.
— Добре сте? — пита тя. Акцентът ѝ още е немски, като грачене на врана, дори след всички тези години в Англия.
— Добре съм — казва Нан замаяно, сякаш трогната от целувката на този призрак. — А сестра ми е кралица на Англия!
Едва ли съм единствената, която смята думите ѝ за твърде неуместни предвид факта, че тази закръглена, усмихната жена е била по-предишната кралица, прогонена от кралското ложе и от трона по-бързо от която и да е друга. Но Ан се обръща, все така притиснала сестра ми в прегръдките си, и ми се усмихва.
— Бог да благослови ваше величество — казва тя мило. — И дано царуването ви бъде дълго.
„За разлика от вашето, надявам се“; но аз накланям глава и отвръщам на усмивката ѝ.
— А кралят в добро здраве ли е? — пита тя, знаейки, че трябва да излъжа, защото е незаконно да се намеква, че той е болен.
— В много добро здраве е — казвам решително.
— И е склонен да подкрепи реформирането на религията? — пита тя с надежда.
Разбира се, тя е възпитана в лутеранската вяра, макар че кой знае в какво вярва сега? Със сигурност никога не е писала нищо, което да удостовери убежденията ѝ.
— Кралят изучава задълбочено Библията — казвам, подбирайки внимателно думите си.
— Отбелязваме напредък — уверява я Нан. — Наистина.
Тази вечер, на вечеря, седя от едната страна на краля; от дясната ми страна е Ана от Клев, почетена пред двора като сестра на краля — както предпочита да я нарича той. Старая се да се усмихвам, сякаш нямам дори една-едничка грижа в целия свят, докато го чувам до мен как яде, сумти, оригва се, задъхва се, и отново яде. Станала съм нелепо чувствителна към звуците, които издава, докато се храни; никаква музика не може да удави този шум, никакъв разговор не може да ме разсее. Чувам сумтенето, което издава, когато накланя някоя купа, за да изпие соковете на месото, пукането на костите на малки птици в силните му челюсти, и силния звук, с който осмуква захаросаните плодове. Когато пие виното си, издава друг звук — големи глътки, а после сякаш диша задъхано в чашата за вино, поема си дъх, сякаш плува и изпива езерото. Обръщам глава и заговарям Ана от Клев; усмихвам се на принцеса Елизабет в долния край на масата. Катрин Брандън свежда кокетно глава, когато кралят ѝ изпраща специално блюдо, а Нан ми хвърля поглед, сякаш за да се увери, че съм забелязала това. Оглеждам двора, хвърлям поглед към всички хора, които си сервират храна върху отрупаните чинии, щракат с пръсти, за да накарат слугите да им носят още и още вино, и си мисля, че този двор се е превърнал в чудовище, което се самоизяжда, дракон, който от лакомия изяжда собствената си опашка.
Страхувам се от цената, която трябва да се плати за поддържането на това домакинство, хилядите прислужници, които да тичат след стотиците лордове, техните дами, техните коне, техните кучета. Въпросът не е там, че съм прекалено предпазлива — възпитана съм да поддържам аристократично домакинство; не обичам нищо долно и посредствено, но това е разточителност и лукс, подхранвана от разрушаването на църквите. Само богатството на хилядагодишната църква може да плати за това разточителство. Сякаш дворът е огромна играчка с часовников механизъм, с пружина и голямо зъбчато колело, която поема свято имущество и изхвърля отпадъци на всеки час, на всяка минута, точно както кралят ще пирува сега, но по-късно ще повръща, или ще се напъва болезнено на тоалетния стол, вкопчен в протегнатата ръка на Антъни Дени и зовящ доктор Уенди да му направи клизма, за да прочисти червата му.