Укротяването на кралицата

— Колко прекрасно — казвам със слаб глас. — И колко сте добър да положите усилие да отидете при тях, и то на Бъдни Вечер.

Той махва с тлъстата си ръка.

— Исках да знаят какво мисля — казва. — Важно е да са наясно. Мисля вместо тях, решавам заради тях, трябва да знаят какво мисля. Как иначе ще намерят пътя си през живота? Как иначе ще отидат на небето?

Вратата зад мен се отваря и влиза първият от слугите, които поднасят храната, с блюдо, лъжица и нож. Ще поднесат вечерята на краля в леглото. Слугите влизат един след друг с блюдо след блюдо. Хенри отрупва чинията си с храна, докато завързват под брадичката му ленена кърпа, за да не се опръскат завивките с мазнина от месото и сосовете. На мен сервират на мястото ми до една маса в долния край на голямото легло, и аз се храня бавно, за да можем да завършим вечерята си заедно. Постоянно допълват чинията на Хенри и той изпива най-малко три бутилки вино, вечерята отнема цяла вечност, и когато отпраща последното блюдо с махване на ръка, той се стоварва обратно назад на възглавниците, изтощен и потен. Повдига ми се само като гледам как донасят и отнасят огромните блюда с храна.

— Искате ли да ви види лекарят? — питам го. — Усилва ли се треската ви?

Той поклаща глава.

— Доктор Уенди може да ме посети по-късно — казва. — Знаеш ли, че доктор Бътс е болен? — надава хриплив смях. — Що за лекар е това? Изпратих му съобщение — що за доктор сте вие, твърде болен, за да посети пациента си?

— Колко забавно. Но той в двора ли е? Грижат ли се за него?

— Мисля, че си отиде у дома — казва Хенри с безразличие. — Знае, че не бива да носи болести в двора. Щом усетил първите симптоми, ми изпрати вест, за да ме уведоми, че няма да се доближава до мен, докато не се оправи. Помоли ме да му простя, задето не е в състояние да се грижи за мен. Редно е да бъде тук. Знаех, че усилието ще ми дойде в повече — да отида при моя народ, да отнеса мъдростта си на своя народ, по този начин. В това студено време.

Кимвам на слугите да изнесат всичко от стаята, но да донесат на краля нова бутилка вино и сладкишите, които обича да държи до леглото си, в случай че огладнее през нощта.

— Бях вдъхновяващ — той се оригва със сдържано задоволство. — Слушаха ме в пълно мълчание. Когато хората говорят за проповядване, трябваше да ме чуят тази вечер в Уестминстър! Хората, които зоват за нов пророк, трябваше да ме чуят как говорих тази вечер! Аз съм баща на народа си, и то по-добър баща от онзи лъжлив свещеник, когото в Рим наричат Светия Отец!

— Някой записа ли речта, за да могат другите да я прочетат? — питам.

Той кимва. Очите му се затварят като на сънено дете след оживен и изпълнен със събития ден.

— Надявам се — казва. — Ще се погрижа да получите препис. Знам, че ще искате да я разгледате.

— Да — казвам.

— Обявих го — казва той. — Това е краят на всички спорове.

— Да. Да ви оставя ли да спите, съпруже?