Прокобата Тутанкамон [bg]

— Кога ще отидем в Тива, чичо Маху? Анхсенамон казва, че…

— Какво казва Анхсенамон?

Завъртях се на пети. Принцесата, облечена в плисирана роба, стоеше до вратата и размахваше леко ветрило пред лицето си. В сенките зад нея стоеше Амедета с блеснали от лукавство очи.

— Е? — приближи се към мен Анхсенамон, скрила лице зад ветрилото.

— Говорим за завръщането в Тива, Ваше височество, но съм сигурен — усмихнах се аз, — че ти и дядо ти ще решите кога е най-подходящият момент.

— Решенията на дядо ни — хвана Анхсенамон принца за ръка — са си лично негови. Но ела, малки принце, искам да ти покажа едни риби и няколко нови жаби.

Изшляпаха навън сред облак от парфюм.

Когато мина покрай Джарка, Амедета прокара закачливо пръст по ръката му.

— Кога ще се върнем в Тива?

Джарка се приближи и ми направи знак да се отдалечим от работниците.

— Защо толкова бързаш? — попитах. — Тук храбрите ескадрони на полковник Небамум ни пазят от скалите. Тук принцът е в по-голяма безопасност, отколкото в Тива.

— Заради този град е — прошепна Джарка. — Шепот на недоволство. Хората започват да питат къде е Мерире. Знаят, че е избягал от Мемфис.

— Искаш да кажеш — отвърнах рязко, — че поддръжниците на Мерире тук нямат вест от предводителя си.

— Сигурно са загрижени и за това какво ще се случи в бъдеще. Видели са ковчезите и съкровищата, които нашите баржи отнасят.

— В такъв случай, Джарка, между всички нас има нещо общо и…

— Господарю? — капитанът на наемниците ми стоеше на входа с издадена долна устна и ме гледаше бясно. — Господарю, затворниците?

— Какви затворници? — изкрещях аз.

Спомних си съобщението от предишния ден и опитите му да се срещне с мен по-рано сутринта. Отидох до големия прозорец и погледнах надолу. Тутанкамон стоеше до езерото; дясната му страна бе започнала да увисва едва забележимо, сякаш кракът или глезенът му причиняваха болка. От двете му страни бяха двете жени: Амедета — права, Анхсенамон — клекнала. Разместваха лотосите и му сочеха нещо. Тутанкамон подскачаше от вълнение с ръка, подпряна на рамото на Анхсенамон. Реших, че Пентжу и другите лекари трябва отново да прегледат младия принц. Амедета ме погледна право в очите през рамо, сякаш знаеше, че през цялото време съм я гледал.