Прокобата Тутанкамон [bg]

— Разбира се, господарю.

— Помогна ли на Божествения да напусне града?

— Знаех, че ще се стигне дотук. По онова време ти беше болен. Често водех Якуб и хората му в града. В нощта, в която охраната в двореца ги залови, аз чаках тук наоколо. Когато не се появиха, разбрах какво се е случило.

— Защо ги чакаше?

— Трябваше да ми предадат послание за лорд Пентжу.

— Послание за какво?

— Господарю, не знам. Затворникът, когото разпита днес, онзи, когото Собек докара от пристанището, без съмнение ти е разказал защо Якуб и хората му така и не предадоха посланието.

— Какво правеше Якуб в града? — настоях аз.

— Господарю, знам единствено, че той и хората му трябваше да вземат нещо от съкровищницата и да ми го дадат, за да го предам на лорд Пентжу. Повтарям, не знам какво.

Погледнах лекаря.

— А ти, Пентжу?

Той поклати глава и бавно отпи вино.

— Защо — попитах го — уби семейството ти Нефертити?

— За отмъщение.

— Или предупреждение — добавих. — И знаеш ли защо, Пентжу? Защото до нея са достигнали слухове, както и до Мерире и останалите, че може би не Ехнатон е бащата на Тутанкамон, а ти. Доверил си тази тайна на Джарка, но не и на мен, нали? — замълчах. — Повечето от казаното дотук е въпрос на логика. Куфу така и не спомена за скандала, само намекна за него. Птах е третият бог от мемфиската триада. Хотеп е негов син. Върху папируса на Куфу ти, Пентжу, си Птах; Тутанкамон е Хотеп: с други думи, баща и син.

Пентжу затвори очи.

— Истината, Маху, е такава. Обичах жена си и децата си, но се влюбих и в господарката Хийа. Както може би си спомняш, Нефертити ме унижи на един прием, когато й се подиграх, задето не е родила син. Замислях отмъщение. Посъветвах Хийа повече да не пие от церовете и праховете, които Нефертити изпращаше; дадох й и лекарства, които да засилят плодородието на утробата й.

— А спа ли с нея?

— Да, да, спах. Ако Божествения беше разбрал, и двама ни ни очакваше позорна смърт.

— Но той така и не разбра. А Тутанкамон наистина ли е твой син?

— На някои им харесва да мислят така, но не е: той е син на Ехнатон. Разбира се, като го погледна, понякога ми се иска да мисля, че е мой, но не бива да го казвам — Пентжу поклати глава. — Тутанкамон е носител на царската кръв, истински фараон по произход и име. Нефертити сложи начало на онези слухове. След време щеше да се опита да размъти мозъка на Ехнатон. Мерире и поддръжниците му също намираха тези приказки за полезни.