Прокобата Тутанкамон [bg]

— Какво намерихте там?

— Господарю, човек трябва да го види с очите си. Наричат я Долината на сивата зора. Аз бих я нарекъл Долината на костите. Скелети на мъже, жени и деца се белеят под слънцето, оглозгани от всякаква плът. Тук-там по някоя гривна или пръстен.

— Заклани?

— Открихме колчани стрели, счупени копия, но нищо повече.

— Колко души?

— Господарю, преброихме най-малко четири по двайсет, но вече се стъмваше и нощните хищници, огромни глутници хиени, обикалят в долината. Потърсихме съкровища, нещо, което да ни разкрие какво се е случило, но не намерихме нищо. Младата жена пищеше и показваше с ръце, така че си тръгнахме и се отдалечихме колкото можахме от онова зловещо място.

Наблюдавах двамата му другари, докато говореше. Кимаха в съгласие и си шепнеха. Върнах се в другия край на двора. Момичето продължаваше да стои предизвикателно.

— Аатару — повтори тя.

— Как се казваш? Откъде си?

Тя ме погледна неразбиращо.

— Името ти? Аз съм Маху.

Поклати глава.

— Маху — повторих аз. — А какво е твоето име?

— Мерт — отвърна тя.

— А, красиво лице — усмихнах се аз.

Върнах се при скитниците.

— Мястото на онова клане? Какво открихте там?

— Ужасяващо мрачно място, пълно с виещи хиени. Във въздуха непрестанно пляскаха крила, черни лешояди в небето. Страховито място, господарю, е онази призрачна дълга долина, където вятърът свири и прашните дяволи духат. Оазисът е при входа. Водачът ни каза, че долината е свещена.

Слушах думите на мъжа, без да отделям поглед от лицето на Джарка. Правеше се, че не обръща внимание на скитника, но лицето му бе пребледняло и влажно, сякаш е слънчасал.

— Познаваш ли това място, Джарка?

Отказа да отговори. Обърнах се пак към скитника:

— Вие сте наши пленници. Не, не — вдигнах ръка в знак на мир. — Ще бъдете и възнаградени, и компенсирани за смъртта на другаря ви, но само ако ни кажете истината и, при необходимост, ни заведете на онова място.

В отговор мъжът коленичи и зарови в опърпания си вързоп. Извади един пръстен с тъмночервен рубин и сребърна закопчалка със знака на Атон. После подаде един скарабей — тъмносин слънчев камък, изобразяващ изгряващото слънце между Свещените хълмове.

— Намерихме тези, господарю — погледна ме той изплашено. — Някои от женските скелети все още имаха коса, макар и изгорена от слънцето и вятъра — думите му увиснаха във въздуха.