Галерия на мъртвите [bg]

— Детективи Хънтър и Гарсия — каза тя, когато се приближи до малката група. Въпреки че на лицето й все още беше изписана озадаченост, тонът й беше сърдечен и радушен. — На какво дължа удоволствието?

Те се ръкуваха.

— Познавате ли се? — попита агент Фишър.

— Да — отговори Хънтър. — Мишел и отдел „Киберпрестъпност” на ФБР ни помогнаха да решим един случай на серийни убийства преди две години.

— Здравейте — каза Мишел и протегна ръка на двамата агенти на ФБР. — Ръцете й бяха изрисувани с татуировки от китките до раменете. — Аз съм Мишел Кели… или… официалната ми титла е специален агент Мишел Кели. Шеф съм на този отдел.

Ако се опита да прикрие изненадата си, агент Фишър претърпя пълно поражение.

— Шеф сте на отдел „Киберпрестъпност” в Лос Анджелис? — попита тя.

Мишел се намръщи.

— Точно така. Защо? Проблем ли има? — Отмести очи към Хънтър, сякаш питаше: „Коя е кучка, по дяволите?“

— Не — отговори Фишър. — Няма абсолютно никакъв проблем — професионално се отметна тя. — Само че очаквах да видя някого, който прилича повече на луд професор, отколкото на рокзвезда.

— Благодаря — отвърна Мишел. — Ще го приема като комплимент. — Отстъпи крачка назад и огледа групата. — Това очевидно не е лично посещение. — Въпреки че се обърна към всички, погледът й се спря на Хънтър. — Затова какво мога да направя за вас този път?

— Има ли по-уединено място, където можем да говорим? — попита агент Фишър и огледа голямото помещение с прегради за работни места, пълно е високотехнологично оборудване. Навсякъде примигваха светлини. На стените бяха наредени мегамонитори, които показваха географски карти, движещи се изображения и ледове с кодове, които Ерика нямаше представа какво означават или за какво се използват. Из цялото пространство бяха разпръснати множество бюра с агенти, които трескаво пишеха на компютрите си.

— Разбира се — отговори Мишел. — Елате с мен.

Тя ги поведе към кабинета си, който се намираше в отсрещния край на етажа.

— Тук по-добре ли е? — попита, когато затвори вратата на кабинета си, който макар и просторен, беше претъпкан с книги.

— Много по-добре — отвърна агент Фишър. — Благодаря. Случаят е деликатен.

— Не са ли такива всичките?

Мишел изчака всички да седнат и после се настани зад бюрото си.

— Е, за какво става дума?

Агент Фишър й разказа от какво се нуждаят.

Мишел слушаше, без да я прекъсва.

— Вече имаме екип, който проверява дали жертвите са били в една и съща здравна застрахователна компания — каза в заключение Ерика Фишър. — Искаме да знаем колко трудно е да се хакне някоя от тези бази-данни и да се потърси нещо определено.

— Погледнато отвън, ужасно трудно — отговори Мишел. — Но може да се направи. И ако убиецът наистина намира жертвите си по този начин, готова съм да се обзаложа, че единствената база-данни, която е хакнал, принадлежи на „Юнайтед Хелт Груп”.

— Най-голямата здравна застрахователна компания в Съединените щати — отбеляза Хънтър.