Шепнещите [bg]

Не отговорих, а тя продължи:

— И подозирам, че не си казал на полицията за всичко това. Чудя се защо. Дали е защото се чувстваш донякъде задължен на Бенет Пачет и не искаш да омърсяваш репутацията на сина му, освен ако не е съвсем наложително? Допускам, че отчасти е и заради това. Романтик си, господин Паркър, но понякога и ти, както всички романтици, бъркаш романтиката със сантименталността. Това обяснява защо си циничен спрямо мотивите на другите. Но също така си и кръстоносец, което напълно отговаря на романтичната ти нагласа. Този кръстоноснически импулс е, общо взето, егоистичен: ти си кръстоносец, защото това ти дава усещането, че имаш цел, а не защото служи на по-значимите изисквания на справедливостта или на обществото. Всъщност подозирам, че когато собствените ти потребности и по-големите колективни потребности са влизали в съприкосновение, обикновено си предпочитал първите пред вторите. Това не те прави лош, а само ненадежден човек. Е, как се справих?

— Що се отнася до Проктър и Тобаяс, беше близо до истината. Не мога да коментирам безплатния психоаналитичен изблик след това.

— Не е безплатен. Ще ми платиш питиетата. Какво пропуснах за Проктър и Тобаяс?

— Не мисля, че става дума за дрога.

— Защо?

— Говорих с човек, който щеше да знае, ако някой беше направил опит да увеличи доставките за района или да използва щата като спирка по пътя на дрогата. Щеше да се стигне до уреждане на сметки с доминиканците, а вероятно и с мексиканците. Господинът, с когото говорих, също би се погрижил да си получи дяла.

— А ако новите играчи просто решат да минат без любезности?

— Тогава известен брой мъже с пистолети навярно също биха се изкушили да минат без такива. Освен това остава въпросът със снабдяването. Ако сами не отглеждат марихуана оттатък границата или пък внасят хероин направо от доставчика в Азия, ще трябва да преговарят с настоящите снабдители. Тези споразумения рядко се постигат мирно и тихо, особено когато могат да застрашат статуквото.

— Ако не е дрога, тогава какво е?

— Може да има нещо във военните им досиета — казах аз, избягвайки отговора.

— Прегледах досието на загиналия. Няма нищо.

— Прегледай го по-внимателно.

— Пак ще те попитам: какво са контрабандирали? Мисля, че знаеш.

— Ще ти кажа, когато съм сигурен. Върни се към досиетата. Там трябва да има нещо. Ако си загрижена за репутацията на войската, тогава няма много да им помогнеш, като оставиш ченгетата да открият контрабандна операция, провеждана от ветерани. По-добре би изглеждало, ако можеше военните да са инициатори на всички действия против тях.

— А ти какво ще правиш междувременно?

— Винаги има слабо звено. Ще го намеря.