Шепнещите [bg]

— Какви са тези неща?

— Сувенири — отвърнах. — Човек на име Ал-Даини ги е задраскал от своя списък с откраднати предмети в замяна на някаква златна кутия. На листчето е написано името на човек, който ще плати много за тях, без да задава въпроси. Сигурен съм, че ще намериш добро приложение за тези пари.

Боби Джандро сключи пръсти около печатите.

— Има мъже и жени, които са по-зле от мен.

— Знам. Затова ги дават на теб, защото ти ще постъпиш с тях както е редно. Ако ти трябва съвет, говори с Роналд Стрейдиър или просто попитай приятелката си.

Те си тръгнаха преди мен. Аз останах там, между мъртвите, още известно време, докато сенките се удължаваха, после се прекръстих и оставих падналите насаме със самите себе си.

Тук мъртвите се отърсват от грижите, за някое време. Тук има имена, издялани върху камък, и букети върху подстригана трева. Тук съпруг лежи до съпруга и съпруга редом със съпруг. Тук е обещанието за мир, но само обещанието.

Защото само мъртвите могат да говорят за онова, което са преживели, и също както сънят се накъсва от тревожните сънища, вечният сън на онези, които са страдали твърде много, понякога става неспокоен. Мъртвите знаят каквото знаят, войниците знаят каквото знаят и могат да говорят за преживените страдания единствено с другите като тях.

Тъмни силуети излизат нощем от сенките и обикалят из закътаните поляни. Мъж сяда до друг мъж на каменна скамейка и изслушва безмълвно разказа му, а над главите им птички пеят приспивни песни. Трима мъже пристъпват тихо през първите окапали листа, без да безпокоят някого, без да оставят следи след себе си. Тук войниците се събират и говорят за войната и за падналите другари. Тук мъртвите свидетелстват и в отговор чуват други свидетелства.

И в нощния въздух се носи утешителен шепот.