Шепнещите [bg]

Бе прекарал твърде дълго време почти във всяко превозно средство, което можеше да предложи армията, и познаваше техните предимства и недостатъци, но после го изпратиха да попълни свободно място в отделението на Тобаяс, което патрулираше с бронетранспортьор „Страйкър“.

По адрес на страйкърите се говореха какви ли не глупости, обикновено от задръстеняците, които се абонират за списания за огнестрелни оръжия и пишат до тях писма за „класата на воините“, но войниците обичаха страйкърите. Възглавниците на седалките бяха отвратителни, източникът за променлив ток бръмчеше като муха и нямаше достатъчно контакти за DVD плейърите или айподите на целия екипаж, но те превъзхождаха хъмвитата, дори свръхбронираните. Страйкърът предлагаше цялостна 14,5-милиметрова защита от всичко, което хаджиите можеха да хвърлят по него, плюс специална предпазна стоманена решетка на 45 см от корпуса срещу РПГ. Отзад имаше М240, а отгоре въртяща се 12,7-милиметрова картечница. В сравнение с това хъмвито беше като да се увиеш в парцал и да размахаш 22-калиброво оръжие.

А тези неща бяха важни, защото в разрез с всички правила за водене на война в градски условия, на които го бяха учили, в армията ги караха да патрулират по едни и същи маршрути и по същото време всеки ден, така че хаджиите можеха да сверяват часовниците, респективно самоделните си взривни устройства по тях. При това положение въпросът не беше дали в определен ден ще бъдат ударени, а кога. Хубавото беше, че след нападението колата задължително се връщаше в базата за ремонт, така че хората можеха да почиват до края на деня.

Прехвърлянето му в страйкъра беше заслуга на Тобаяс; на Тобаяс и на мъжа на име Родам. Тобаяс беше получил сержантски нашивки и беше командир на отделението. Обаче не се престараваше, дори успяваше да им набавя бира от време на време, а да те хванат, че пиеш, си беше сериозно провинение. За юмручен бой или за вземане на превозно средство без разрешение човек можеше да си навлече наказание по член 15, но алкохолът и дрогата се наказваха със съдебни присъди. Тобаяс носеше целия риск за бирата, но им вярваше. Обаче по онова време той вече беше наясно как действа Тобаяс и знаеше, че целта на бирите е да ги размекне. Тобаяс имаше своя собствена версия на третия нютонов закон за движението: че всяко действие предизвиква равно или по-голямо противодействие. Те щяха да си платят за тези бири, по един или друг начин, и Родам бе този, който щеше да извлече печалбата.