Шепнещите [bg]

Червен камион също като камиона на Джоуел Тобаяс.

— Видяхте ли регистрационния номер?

Гийгън го издекламира по памет. Беше номерът на Тобаяс.

— Имам фотографска памет — каза той. — Помага ми в работата.

— Кога стана това?

— Четири или пет пъти, доколкото помня: два пъти миналия месец, веднъж този месец и последния път вчера.

Наведох се напред.

— Камионът е минал оттук вчера?

Гийгън изглеждаше смутен, сякаш се бе изплашил да не е сбъркал. Направо виждах как брои дните.

— Да, вчера сутринта. Видях го да излиза, когато се връщах от града, така че не знам по кое време е пристигнал.

От малкото, което Уолш ми бе казал, знаех, че Проктър е мъртъв от два или три дни. Трудно бе да се каже при тази горещина в стаята и бързото разлагане при тези условия. Изглежда, Тобаяс бе идвал в мотела след смъртта на Проктър, но не си бе направил труда да го потърси; или пък е знаел, че Проктър е мъртъв, но не е казал нищо, което не изглеждаше особено вероятно. По когото и да бе стрелял Проктър, не можеше да е бил Джоуел Тобаяс.

— И със сигурност беше същият камион?

— Да, казах ви: бях го виждал няколко пъти. Харолд и онзи другият, шофьорът… не, чакай, веднъж ми се стори, че може да са били трима, разтоварваха нещо от ремаркето и камионът потегляше обратно.

— Споменавали ли сте за това пред Харолд?

— Не.

— Защо?

— Не ми пречеше и се боях, че на Харолд няма да му хареса, ако проявя любопитство. Сигурно се досещаше, че може да съм ги видял или чул, но тук, горе, не е прието да разпитваш другите хора за бизнеса им.

— Не ви ли бе любопитно с какво се занимава?

Гийгън изглеждаше смутен.

— Мислех, че може би е решил да отвори отново мотела. Понякога говореше за това, но нямаше нужните пари, за да го ремонтира.

Гийгън не смееше да погледне в очите ми.

— И? — казах аз.

— Харолд обичаше да пуши по малко марихуана. Аз също. Той знаеше откъде да я вземе и аз му я плащах. Не много, само колкото да ме поддържа във форма през дългите зимни месеци.

— Харолд пласьор ли беше?

— Не, не мисля. Просто си имаше снабдител.

— Но ви е минавало през ума, че може би складира дрога в мотела, нали?

— Изглежда логично, особено ако търси възможност да спечели пари, за да отвори отново мотела.

— Изкушавахте ли се да хвърлите един поглед?

— Може би веднъж, когато Харолд не беше вкъщи — отвърна засрамено Гийгън.

— Какво видяхте?

— Вратите и прозорците на всички стаи бяха заковани, но се виждаше, че някои от тях наскоро са отваряни. По земята имаше трески и пръстта беше цялата изровена. Имаше бразди, сякаш бяха вкарвали вътре количка с нещо тежко.