Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— А ти можеш ли още да ходиш?
— Нека да не задълбаваме в това.
Аш се засмя.
— Да, добре. И така, какво има?
— Обади ми се измамникът, скоро след като се прибрах у дома със Съншайн.
От другата страна на линията надвисна пълна тишина. Не се чуваше дори пукотът от статичното електричество.
— Хей, Ти Рекс, там ли си?
— Тук съм. Какво ти каза той?
— Най-вече, че те мрази. Отначало помислих, че си ти, но той спомена някои неща, които ми се сториха странни.
— Като например?
— Каза, че той — имайки предвид теб — бил пристрастен към наркотика, който са дали на Съншайн. А да измъкнеш нещо толкова лично от теб е все едно да вадиш зъб на лъв без упойка.
Ахерон отново не каза нищо.
— Хей, приятел, още ли си на линия? — попита Талон.
— Каза ли още нещо?
— Да, каза, че си имал сестра, която си оставил да умре. Нарекох го лъжец и си разменихме още няколко любезности, след което той прекъсна разговора.
Талон чу как Ник извика нещо на Аш, докато Зарек му крещеше да го остави на мира.
— Нещо не е наред ли?
— Ник току-що доведе Зарек, който е ранен. Трябва да затварям.
— Добре, но после ми се обади, за да знам какво става.
— Ще ти се обадя. — Връзката прекъсна.
Това бе странно. Талон се намръщи, остави телефона и отново се обърна към Съншайн.
Съншайн се събуди с писък. Талон я прегърна, докато тя се мяташе върху матрака.
— Шшт — зашепна й задъхано, притиснал лице в косата й. — Аз съм, Талон. В безопасност си.
Тя още трепереше, когато се притисна до него.
— Помислих си, че все още съм… — Прегърна го силно. — О, господи, Талон, толкова съм изплашена.
Гняв разкъсваше сърцето му.
— Съжалявам, че не можах да те защитя. Нараниха ли те?
Младата жена поклати глава.
— Само ме изплашиха. Особено онзи, когото наричаха Стикс.
— Стикс? Като гръцката река Стикс?
Тя кимна.
— Излъчваше нещо налудничаво. Призрачно. В очите му се четеше невероятна омраза. Непрекъснато ръмжеше злобно. Наложи се Камул да го успокоява.
Талон стисна зъби. Реши на всяка цена да намери двамата задници и здравата да ги разпердушини.
— Съжалявам, бейби. Обещавам ти, че никога повече няма да те докоснат.
Съншайн го прегърна още по-силно.
— Така се радвам, че ме намери, но как разбра къде се намирам?
— Камул ми се обади.
Разкритието я слиса.
— Защо?
— Не знам. Мисля, че просто е искал да ме подразни. Той е извратен в това отношение.
Както си седеше, ненадейно на Съншайн й прилоша.
— Какво са ми дали?
— Някакъв наркотик. Афродизиак. Да не са се възползвали от теб?
— Не — успокои го тя. — Накараха ме да го изпия, после ме оставиха сама. — Тя го погледна и се усмихна. — Но пък помня какво правехме с теб.
— Да, аз също си спомням.
Съншайн се засмя, но при движението болката отново напомни за себе си.
— И ти ли се чувстваш натъртен и протрит?
— Да кажем, че просто не бързам да ставам от леглото.
Съншайн погали татуировката му, черпейки утеха от присъствието му. С него се чувстваше защитена. Беше толкова хубаво отново да го усеща до себе си. Да чува гласа му. Припомни си изстрелите, които го бяха улучили, и колко бе ужасена, че може да умре от раните си. Сега по него не се виждаха никакви белези от куршумите.
— Толкова се радвам, че не те убиха — промълви тя.
— Повярвай ми, и аз чувствам същото.
Тя прокара ръка по едното му зърно, сетне застина, защото внезапно й прилоша.
— Съншайн?
Тя скочи от леглото и хукна към тоалетната. Талон веднага я последва и я държа, докато тя изхвърляше последните остатъци от наркотика от организма си.
Съншайн не знаеше колко време прекара в тоалетната. Струваше й се, че никога няма да спре да й се повдига. Талон остана до нея през цялото време, придържаше косата й и миеше лицето й със студена мокра кърпа.
— Сега по-добре ли си? — попита, когато тя най-после спря да повръща.
— Не зная. Чувствам се ужасно.
Той я целуна по темето.
— Ще отида да ти донеса една кока-кола и няколко крекера. Ще помогнат на стомаха ти да се успокои.
Тя му благодари, след което отиде до умивалника, за да си измие зъбите. Като излезе от банята, завари Талон да я чака в леглото. Приседна до него и придърпа завивките върху тялото си. Все още трепереше и й се гадеше.