„Поуг Хил Лейн, 15 септември.
Извинявай, че тръгнах така набързо. Никога не ме е бивало в сбогуванията. Исках да остана малко повече, но знаеш как е. Проклетите доктори не ти казват нищо до последната минута. Мислят, че като си стар, нищо не разбираш. Изпращам ти моята колекция — надявам се, че знаеш какво да правиш с нея. Когато получиш този плик, може би ще си научил някои неща. Погрижи се да намериш подходящата почва. С най-топли чувства,
Джоузеф Кокс“
Джей препрочете писмото. Докосна думите върху страницата, изписани със синьо мастило с онзи грижлив, разкривен почерк. Дори доближи хартията до лицето си, за да види дали не е останало нещо от него — цигарен дим може би или далечен аромат на зрели къпини. Но нямаше нищо. Ако имаше магия, тя не беше тук. После погледна пакета. Всичко бе вътре. Съдържанието на шкафа за семена, стотици малки пакетчета и фунийки от вестникарска хартия, сушени луковици, зърна, грудки, пухчета от семена, превърнали се в прах — всичко надписано и номерирано. Всяко пакетче носеше уханието на онези далечни места. Tuberosa rubra maritima, Tuberosa diabolica, tuberosa panax odarata, хиляди сортове картофи, тикви, чушки, моркови, над триста вида лук — цялата колекция на Джо. И, разбира се, „Специалитетът“. Tuberosa rosifea в целия си блясък, истинската пръстена ябълка, преоткритият оригинал.
Джей ги разглежда дълго. По-късно щеше да ги проучи всичките, да сложи всяко пакетче в правилното чекмедже в шкафа за подправки. По-късно щеше да има време да ги сортира, да ги надписва, номерира и вписва в каталози, докато и последното зрънце попадне на мястото си. Но първо трябваше да свърши много други неща. Да се види с някого. И да намери нещо. Нещо в избата.
Имаше само един възможен вариант. Той избърса с парцал добре познатия прах от стъклото, като се надяваше времето да не е направило съдържанието кисело. Бутилка за специален случай, каза си, последният от собствените му „Специалитети — 1962“, онази хубава година, първата, както се надяваше, от много хубави години. Уви бутилката в хартия и я пъхна в джоба на сакото си. Предложение за примирие.
Когато той пристигна, тя седеше в кухнята и лющеше грах. Носеше бяла риза над дънките, а светлината на слънцето червенееше върху косата й като есенен лист. Чуваше как отвън Роза вика Клопет.
— Донесох ти това — каза. — Пазех го за специални случаи. Реших, че можем да го изпием заедно.
Тя го изгледа продължително с непроницаемо лице. Очите й бяха хладни, зелени като патина, преценяващи. Накрая взе бутилката от протегнатата му ръка и погледна етикета.
— „Фльори 1962“ — прочете и се усмихна. — Любимото ми.
Тук свършва моята история. В кухнята на малката къща на фермата край реката в Ланскене. Тук той ме отваря и освобождава уханията на забравени лета и отдавна несъществуващи места. Пие за Джо и Поуг Хил Лейн; тостът е едновременно поздрав и сбогуване. Приказвайте каквото щете, но нищо не може да се сравни с аромата на хубаво грозде. С къпинова жилка или не, аз притежавам своя магия, най-после освободена след трийсет и седем години очакване. Надявам се и двамата да оценят това, притиснали устни и сплели ръце. Сега е техен ред да говорят. Моят край наближава. Бих искал да се надявам, че техният край ще бъде също така щастлив. Но сега не мога да знам това. Аз съм обект на друг вид химия. Безгрижно се изпарявам в светлия въздух и се приближавам към своята загадка, и не виждам призраци, не предсказвам бъдещето, за мен дори блаженото настояще е мимолетно — зърнато през тъмното стъкло.
Послепис
От „Ланскене гратюи“:
Некролози
Мирей Анабел Фезанд, почина внезапно след кратко боледуване.
Оставя племенник Пиер-Емил, снаха Мари и внучка Роза.
Продажби на недвижими имоти
На мадам Мари д ’Апи, четири хектара обработваема и необработваема земя между „Рю де Маро“, булевард „Сент Еспоар“ и река Тан, включваща къща и пристройки, от Пиер-Емил Фудуен.
„Рю Жьонвиевр“, Тулуз.
От „Курие д’Ажен“:
Местен земеделец става първият известен човек от XVII век насам, който произвежда картофа tuberosa rosifea. Този древен сорт, за който се смята, че е донесен от Южна Америка през 1643 година, е едър, розов и продълговат, със сладък аромат и вирее на нашата мочурлива варовита почва. Мосю Джей Макинтош, бивш писател, емигрирал от Англия преди осемнайсет месеца, планира да отглежда тези и други редки видове зеленчуци в своята ферма в Ланскене су Тан.
