Къпиново вино
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Къпиново вино». Краткое содержание книги:
Точно както Джо криеше Поуг Хил Лейн, така и той бе скрил цялото селце Ланскене су Тан.
Когато се върна, Мари и Роза си бяха отишли. Небето започваше да просветлява. Мъглата се разсея.
63
Кери пристигна малко след единайсет часа. Свежа и изискана в бялата си блуза със сива пола и с куфарчето си в ръка. Джей я очакваше.
— Добро утро, Джей.
— Върнала си се.
Тя надникна през рамото му навътре в стаята и забеляза празните чаши и бутилки.
— Трябваше да започнем по-рано — каза, — но можеш ли да повярваш? Изгубихме се в мъглата. Дебела пелена бяла мъгла, точно като димки на хевиметъл концерт — тя се засмя. — Представяш ли си? Загубихме половин ден. За наша сметка. Още чакаме операторския екип. Разбрахме, че са завили в погрешна посока и са се върнали някъде по средата на пътя от Ажен. Тези пътища! Добре, че аз вече знаех пътя.
Джей я погледна. Не е свършила работа, каза си. Въпреки всичко. Въпреки вярата му.
— Значи продължаваш със снимките?
— Разбира се, че продължавам — нетърпеливо отвърна Кери. — Не мога да пропусна такава добра възможност — тя погледна ноктите си. — Ти си знаменитост. Когато книгата излезе, аз ще мога да покажа на света откъде си черпил вдъхновението си — Кери се усмихна ослепително. — Такава хубава книга — добави. — Ще има страхотен успех. По-хубава е дори от „Джо Пръстената ябълка“.
Джей кимна. Права беше, разбира се. Поуг Хил и Ланскене — двете страни на една и съща ръждива монета. И двете пожертвани по своеобразен начин в името на писателската кариера на Джей Макинтош. След излизането на книгата мястото просто нямаше да бъде същото. Той неизбежно щеше да си отиде. Нарсис, Жозефин, Бриансон, Гийом, Арно, Ру, Поату, Роза — дори Мари, — всички те се свеждаха до статута на думи върху страница, на сладкодумни истории, разказвани и след това забравени. В негово отсъствие идваха предприемачите, планираха и унищожаваха, промисляха и модернизираха…
— Не знам защо ме гледаш така — каза Кери. — В края на краищата ти подписа договор с „Уърлдуайд“. Очакваш да получиш много щедра сума. Повече от щедра. Или може би съм цинична?
— Ни най-малко.
Започна да го обзема специфично усещане за спокойствие, почти за опиянение. Чувстваше главата си пълна с мехурчета. Ферментиращият въздух кипеше и се пенеше.
— Сигурно много те искат — отбеляза Кери.
— Да — бавно отговори Джей. — Мисля, че е така.
Ако често пъхаш ръка в гнездото на оси, те ще те ужилят — бе казал Джо. — И магията няма да ги спре. Понякога трябва да помогнеш на магията, момче. Да й дадеш нещо, което да използва… подходящите условия, за да може магията да подейства.
Това беше — каза си замаян. Толкова просто. Толкова… просто.
Джей се засмя. Изведнъж главата му сякаш се изпълни със светлина. Той усещаше мирис на дим и застояла вода, и сладкия натрапчив аромат на зрели къпини. Въздухът миришеше на шампанско от бъз. Джей знаеше, че Джо е с него, че никога не го е напускал, дори през 77-а. Джо не го беше напускал. Той почти го виждаше да стои край вратата със стария си миньорски каскет и ботуши, усмихнат по начина, по който се усмихваше, когато особено се радваше на нещо. И макар и Джей да знаеше, че старецът съществува само във въображението му, той беше истински. Понякога истинското и въображаемото в крайна сметка се оказват едно и също. С две големи крачки Джей се приближи до леглото, под което още стояха ръкописът и договорите с „Уърлдуайд“, подредени в своята кутия. Той ги извади. Кери се обърна към него и го загледа с любопитство.
— Какво правиш?
Джей взе ръкописа в ръце и избухна в смях.
— Знаеш ли какво е това? — попита я. — Това е единственият екземпляр на книгата ми. А това — той й подаде подписания договор, за да го види — са документите. Виж. Всичко е завършено. Готово за изпращане.
— Джей, какво правиш? — гласът й беше рязък. Джей се усмихна и направи крачка към камината.