Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Джеф — обади се Лесли.
— А, да, Джеф. Разбира се. Може ли да се уреди?
Ако имаше някакъв начин, щеше да го пропусне.
— Ще сме очаровани — каза тя.
Джеф я взе от ресторанта с новия й бронзов мерцедес, доволен от ролята си на постоянен партньор и щастлив шофьор. Лесли не се чувстваше виновна — ако той някога станеше звезда, Абигейл щеше да си спомня името му.
— Ще вечеряме у Мики Столи утре — осведоми го тя.
— С мене нямаш проблеми, скъпа — каза той, маневрирайки с мерцедеса сред натовареното движение.
„Сигурна съм“ — помисли си тя. И започна да планира какво да направи, за да спечели Купър отново.
Мики се обади на Алекс късно вечерта в понеделник.
— Промених мнението си. Ако искаш да вземеш Винъс, можеш.
— Какво става?
— Има някаква връзка… Свързано е със съпругата ми и с приятелството й с Лесли. Слушай, не го споменавай на Винъс или на Фреди, че тя получава ролята, докато не ти кажа. Нека да го отложим с няколко дена. Ще дам на Лесли сценарий, който повече ще й хареса. Така ще е по-лесно за нея да излезе от „Гангстери“ — без никакви проблеми.
Алекс не можеше да повярва, че се е оставил да го забъркат в това.
— Не съм свикнал да работя по този начин, Мики — каза той сухо.
— О, хайде, Алекс — започна да го придумва Мики. — Отпусни се малко. Получаваш това, което искаш.
— Разбира се, Мики — той се мразеше, че е толкова лесен — не беше в негов стил.
— Добре. О, Абигейл ми каза да ти напомня — утре ще вечеряш у дома. Лесли ще бъде там. Прави се, че тя ще играе в „Гангстери“. Става ли?
Алекс се оплака на Лили, а тя мъдро поклати глава.
— Ти си ме научил на много неща за Холивуд, Алекс — каза тя. — Едно от тях — и с това ти ме впечатли — е, че никога не задаваш въпроси, когато вече знаеш отговора.
— Добре, Лили, добре.
Той влезе в офиса си и затвори вратата. Всеки ден интервюираше дузини актьори за незначителните роли. Алекс се виждаше лично с всеки. Това беше губене на време, но той отказваше да работи по друг начин.
Имаше няколко минути, преди да започне прослушването, така че вдигна телефона и отново опита да се свърже с Лъки. Звънеше й постоянно, но не откриваше никого — само телефонния й секретар. Беше чул, че са стреляли по Джино, и беше нетърпелив да научи повече. Искаше също и да се увери, че тя е добре, и да й каже, че винаги е на нейно разположение. Дори и тя да не искаше връзка, той можеше да е просто неин приятел.
Този път му отговори истински човек.
— Алекс Уудс търси Лъки Сантейнджело — каза той.
— Съжалявам, господин Уудс. Тя излезе.
— С кого разговарям?
— С Киоко, асистента й.
Той прочисти гърлото си и се почувства глупаво.
— Хей, Киоко. Опитвам се да се свържа с нея от цяла седмица. Кажи й да ми се обади.
— Да, господин Уудс.
— Може да ме намери в офиса ми или в къщи.
Затвори телефона. Ама какво толкова го привличаше в Лъки?
Духът й. Тя беше дива — също като него. И той умираше да я опознае по-добре.
Бяха в апартамента на Бриджит и се караха. Нона се беше появила неочаквано и Бриджит не беше доволна.
— Какво има? — попита тя раздразнено.
— Бих искала да знам какъв ти е проблемът — заяви Нона. — Наистина си се превърнала в таралеж в гащите.
— Защо да съм ти таралеж в гащите? — каза Бриджит. — Само защото не правя това, което искаш от мене?
— Не вършиш нищо, което предлагам. Нали аз съм твоят импресарио, а Мишел — твоят агент, но ти отказваш да правиш каквото и да било, свързано с някой от нас.
— Имам си причини — тайнствено съобщи Бриджит. Не желаеше да влиза в спор — имаше отвратителен махмурлук.
— Какви причини? — настоя Нона. — Айзък, без когото, изглежда, повече не можеш да живееш? Всяка нощ си навън — до три или четири часа сутринта, — а след това спиш по цял ден. Кариерата ти тъкмо започна, Бриджит. Време е за работа.
— Мога да правя каквото си искам — агресивно отговори Бриджит. — Не съм ничия собственост.
— Какво означава това?
— Нямам нужда да бъда модел, ако не искам да го правя.
Нона въздъхна с неудоволствие.
— О, това е хубаво, нали? Особено от страна на момиче, което здраво се беше хванало и правеше всичко възможно, за да попадне на корицата на „Мондо“. И сега изведнъж: „Нямам нужда да бъда шибан модел.“ Хей, и аз мога да се откажа, ако това искаш.
— Добре, откажи се — каза Бриджит. Единственото, което искаше, беше да се хвърли в леглото и да заспи за цяла седмица — може би и завинаги.
— Аз обаче не искам — Нона поклати глава. — Да не се е случило нещо, за което да не знам?
Бриджит се извърна настрани и отиде в кухнята.