Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Дженифър беше с блуза и пола и на високи токчета. Изглеждаше удивително красива и някак загадъчна. Всъщност всички бяха облечени по-добре от предния път, забеляза Евънс. Със сака и вратовръзки. Дънките и тениските бяха изчезнали. А и самите доброволци сякаш се бяха умножили.
— Е — попита Евънс, — какво става?
— Работни снимки — отвърна Дженифър. — Ще ги използват за фон и акценти по време на интервютата. Разбира се, подготвяме и снимки за пресата.
— Но нали още не сте обявили официално началото на процеса.
— Ще го направим днес следобед, тук, пред склада. Пресконференцията е в един. Ти ще си тук, нали?
— Ами, не знаех, че…
— Джон Болдър държи да си тук. Като представител на Джордж Мортън.
Евънс се почувства неловко. Това като нищо можеше да му донесе неприятности във фирмата.
— Има няколко по-старши сътрудници от мен, които също работеха за Джордж…
— Дрейк изрично поиска теб.
— Така ли?
— Спомена нещо, че лично си съдействал да бъдат подписани документите за финансиране на процеса.
Значи това било. Показваха го по телевизията, за да му запушат устата за подаръка от десет милиона долара, който НФПР щеше да си прибере. Без съмнение щяха да го тропосат на заден план по време на церемонията по обявяване на процеса, може би щяха да споменат набързо и името му. После Дрейк щеше да каже, че десетте милиона са осигурени, и освен ако Евънс не станеше да възрази, мълчанието му щеше да се приеме като съгласие. А ако надигнеше глас по-късно, щяха да кажат: „Нали беше там, Евънс, защо не каза нещо тогава?“
— Разбирам — измънка той.
— Изглеждаш уморен.
— Така е…
— Виж какво ще ти кажа. Не се тревожи.
— Но ти нямаш представа за какво…
— Чуй ме. Не се тревожи и толкова. — Гледаше го право в очите.
— Добре…
Тя, разбира се, му мислеше доброто, но въпреки думите й Евънс имаше ясното чувство, че потъва. От полицията заплашваха да издействат заповед за задържането му. От фирмата негодуваха заради отсъствията му. Сега и този опит да му запушат устата — като го покажат по телевизията.
— Защо искаше да дойда толкова рано? — попита той.
— Искаме пак да седнеш на горещия стол, като част от тестовете ни за подбора на съдебни заседатели.
— Съжалявам, няма да мога…
— Напротив. Налага се. Няма да е по-различно отпреди. Искаш ли кафе?
— Да.
— Наистина изглеждаш уморен. Ще те заведа при гримьорите. Ще ти оправят и косата.
След половин час Евънс отново се намираше в залата за показания, седнал в единия край на дългата маса. Тук бяха и напористите млади учени, вперили погледи в него.
— Днес — каза Дженифър — бихме искали да разгледаме някои въпроси относно глобалното затопляне и използването на земята. Запознат ли си с това?
— Бегло — каза Евънс.
Дженифър кимна на един от младежите в другия край.
— Раймундо? Би ли разяснил в общи линии за какво става въпрос?
Младежът говореше със силен акцент, но все пак разбираемо.
— Добре известно е — започна той, — че промените в използването на земята ще доведат до промени в средната приземна температура. Големите градове са по-топли от провинциалните райони около тях — това се нарича ефект на градския топлинен остров. Обработваемите земи са по-топли от горите и така нататък.
— Ъхъ — промърмори Евънс и кимна. Не беше чувал за тези работи с използването на земята, но звучеше логично.
Раймундо продължи:
— Голям процент от метеорологичните станции, които преди четиридесет години са били в провинцията, днес са оградени от бетон, асфалт и небостъргачи. И по тази причина регистрират по-високи температури.
— Разбирам — каза Евънс. Хвърли поглед настрани, през стъклената стена. Снимачни екипи се движеха из склада и снимаха разни неща. Надяваше се да не дойдат и тук. Не искаше да се изложи пред тях с неосведомеността си.
— Тези факти — продължаваше Раймундо — са добре познати на тесните специалисти. Затова температурните данни от градските станции се намаляват, за да се компенсира ефектът на градския топлинен остров.
— И как се изчислява какво да е намалението? — попита Евънс.
— По различни методи, в зависимост кой го прави. Но повечето алгоритми се основават върху броя на населението. Колкото по-голямо е населението, толкова по-голямо е и намалението.
Евънс сви рамене.
— Звучи логично.
— За жалост — каза младежът, — това като че ли не е най-правилният метод. Чували ли сте за Виена? Беше проучена от Бьом преди няколко години. Населението й не се е увеличавало от 1950-а, затова пък разходът на енергия се е удвоил, жилищното пространство също е нараснало значително. Ефектът на градския топлинен остров също бележи растеж, но изчисленото намаление е непроменено, защото взима предвид само промени в броя на населението9.
9
Р. Бьом, „Градското влияние върху дългосрочните температурни промени — изследване на град Виена, Австрия“, Климатични промени 38 (1998): 113–1128. Иън Г. Маккендри, „Приложна климатология“, Прогресът във физическата география 27, 4 (2003): 597 — 606. „Основаващите се на броя на населението корекции на температурата в САЩ вероятно подценяват градския ефект“. — Б.а.