Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— И откъде идват тези данни?
— От архивите на Института за историческа климатология — отговори тя. — Това е правителствена база данни, поддържана от Националните лаборатории в Оук Ридж.
— Е — каза Евънс. — Доста интересно, наистина. Но все пак бих искал да видя някакви данни от Европа и Азия. Нали говорим за глобален феномен?
— Разбира се — каза Дженифър. Тя също играеше за пред камерите. — Но преди да го направим, бих искала да поговорим за твоята реакция на видяното дотук. Както виждаш, много места в Съединените щати не се станали по-топли от 1930-а година насам.
— Сигурен съм, че съзнателно сте подбрали тези данни — каза Евънс.
— В известна степен. Защитата, без съмнение, ще направи същото.
— Но резултатите не ме изненадват — продължи Евънс. — Времето варира на местно ниво. Винаги е било така и винаги ще бъде. — Хрумна му нещо. — Между другото, защо всички диаграми са от 1930-а? Температурните записи датират от много по-рано.
— Добър въпрос — каза Дженифър и кимна. — Определено има значение коя година ще бъде взета за отправна точка. Например…
— Това е от Уест Пойнт, Ню Йорк, от 1931-ва до 2000-ата. Тенденция към понижение. И…
— Тази е от Уест Пойнт, от 1900-ата до 2000-ата. Тук тенденцията е към повишаване, а не към понижение.
— Аха — възкликна Евънс. — Значи наистина сте подбрали данните. Избрали сте интервала от години, който най-много ви изнася!
— Именно — каза Дженифър и кимна. — Но номерът се получава само защото температурите в много части на Щатите са били по-високи през трийсетте години, отколкото днес.
— Но все пак е номер.
— Да, така е. Защитата няма да пропусне възможността да покаже на заседателите многобройни варианти на този номер, взети от пропагандна екологична литература, чиято цел е да се набират средства.
Евънс забеляза неизречената обида към природозащитните групи и каза:
— В такъв случай нека не допускаме никакви номера. Използвайте пълните температурни записи. Откога датират те?
— За Уест Пойнт — още от 1826-а.
— Добре. Защо не използвате тях? — Евънс го предложи съвсем спокойно, защото беше широко известно, че тенденцията към затопляне в глобален мащаб започва от средата на деветнайсети век.
Всяко кътче по света беше станало по-топло в сравнение с 1850-а и диаграмата от Уест Пойнт щеше да го потвърди.
Дженифър, изглежда, също го знаеше, защото изведнъж се поколеба, извърна се, разрови купчините с диаграми и се намръщи, сякаш не можеше да открие търсената.
— Не разполагате с тази графика, така ли? — попита Евънс.
— Не, не. Имаме я, повярвай ми. Да. Ето я. — И я извади.
Евънс й хвърли един поглед и видя, че Дженифър го е подвела.
— Както ти предположи, диаграмата е красноречива — каза тя. — За последните сто седемдесет и четири години няма промяна в средната температура, измерена в Уест Пойнт. Била е 51 градуса по Фаренхайт през 1826-а и пак толкова през двехилядната.
— Но това е само един запис — успя да реагира Евънс. — Един от многото. Един от стотици. От хиляди.
— Имаш предвид, че други записи ще покажат различна тенденция?
— Сигурен съм в това. Особено ако се използват пълните записи, тези от 1826-а.
— И си прав — каза тя. — Различните записи наистина показват различни тенденции.
Евънс се облегна назад, доволен от себе си. Скръсти ръце на гърдите си.
— Град Ню Йорк, покачване от пет градуса по Фаренхайт за сто седемдесет и осем години.
— Олбъни, спад с половин градус за сто и осемдесет години.
Евънс сви рамене.
— Местни вариации, както вече казах.
— Аз обаче се питам — каза Дженифър — как тези местни вариации се вписват в теорията за глобалното затопляне. Както аз го разбирам, глобалното затопляне се причинява от повишеното количество на така наречените парникови газове, като въглеродния двуокис, които улавят топлината в земната атмосфера и й пречат да се оттече в космоса. И ти ли го разбираш така?
— Да — каза Евънс, благодарен, че не му се налага сам да даде дефиниция на феномена.
— Така, значи според теорията — продължи Дженифър, — самата атмосфера се затопля, точно като въздуха в парник?
— Да.
— И тези парникови газове влияят на цялата планета.
— Да.
— А ние знаем, че въглеродният двуокис — газът, за който всички ние се притесняваме — се е увеличил еднакво по целия свят… — Тя извади друга диаграма15.
15
Южен полюс, Мауна Лоа: К. Д. Кийлинг, Т. П. Уорф и Групата за изследване на въглеродния двуокис, Институт по океанография „Скрипс“, Калифорнийски университет, Кал. 02093, САЩ; Сейшелски острови: Томас Дж. Конуей, Питъртанс, Дий С. Уотърман, Национално управление на океаните и атмосферата, Лаборатории по наблюдение и диагностика на климата, 325 Бродуей, Воулдър, Колорадо 80303. Виж http://cdiac.e8d.ornl.gov/trende/co2/content8.htm