Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
След малко той дойде да седне при нея.
— Имаш ли нещо против да ти правя компания?
— Не. — Тя му махна към седалката.
Той седна тежко и примижа.
— Добре ли си?
— Да. А ти?
— Малко съм натъртен. Е, много съм натъртен. Сигурно съм се ударил, докато бяхме в колата.
Тя кимна и известно време гледа през прозореца. После пак се обърна към него и попита:
— Кога щеше да ми кажеш?
— Какво да ти кажа?
— Че си ми спасил живота. За втори път.
Той сви рамене.
— Мислех, че знаеш.
— Не знаех.
Каза го и я обзе гняв. Нямаше представа защо това я ядосва, но я ядосваше. Може би защото сега му се чувстваше задължена или… или… и тя не знаеше защо. Просто я беше яд.
— Извинявай — каза той.
— Благодаря — каза тя.
— На вашите услуги. — Той се усмихна, стана и се върна при другите.
Странно. Имаше нещо в него. Някакво изненадващо качество, което не беше забелязвала досега.
Отново погледна през прозореца. Слънцето беше залязло. Златната ивица ставаше по-наситена и по-тъмна.
КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Понеделник, 11 октомври
18:25
В задната част на самолета Евънс пиеше мартини и гледаше монитора на стената. Имаха сателитна връзка с новинарския канал във Финикс. Водещите бяха трима, двама мъже и една жена, на извита маса. Надписът зад главите им гласеше „Загинали в каньона“ и явно се отнасяше за мъртвите мъже във Флагстаф, но Евънс беше превключил твърде късно и не успя да хване началото.
— Има и друга новина от щатския парк Маккинли, където предупреждение за порой спаси живота на триста ученици, излезли със семействата си на училищен пикник. Рейнджър Майк Родригес разказа на нашата репортерка Шели Стоун какво е станало.
Последва кратко интервю с офицер от пътния патрул, който се държа лаконично, както всъщност се очакваше. Нито Кенър, нито екипът му бяха споменати.
После показаха снимки на преобърнатия джип на Евънс, смазан на дъното на пропастта. Родригес обясни, че за щастие в колата не е имало никой, когато е била отнесена от придошлата река.
Евънс изгълта мартинито си.
После водещите отново се появиха на екрана и един от мъжете каза:
— Предупрежденията за поройни дъждове остават в сила, макар това явление да е нетипично за сезона.
— Изглежда, времето се променя — каза жената и отметна косата.
— Да, Марла, няма съмнение, че времето се променя. Повече за това ще ни разкаже нашият колега Джони Ривера.
Картината се промени — показаха по-млад мъж, явно синоптика на програмата.
— Благодаря, Тери. Здравейте на всички. Ако отдавна живеете в щата на Големия каньон, вероятно сте забелязали, че времето ни се променя. Учените потвърждават, че зад това се крие онзи стар пакостник, глобалното затопляне. Днешният порой е само един пример за бъдещите ни проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне.
Санжонг сръчка Евънс и му подаде някакъв лист. Беше разпечатка от сведение за пресата, свалено от уеб сайта на НФПР: „… учените са съгласни, че в бъдеще ни чакат проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне“.
— Този тип просто чете сведението за пресата? — попита Евънс.
— Така се прави в наши дни — каза Кенър. — Дори не си правят труда да променят някой и друг израз. Просто изчитат текста дума по дума. Не е нужно да казвам, че всичко това не е истина.
— Тогава какво предизвиква увеличението на природните бедствия в световен мащаб?
— Няма такова увеличение.
— Това доказано ли е?
— Нееднократно. Изследванията сочат, че през последното столетие няма увеличение в екстремните климатични условия. Нито през последните петнайсет години. Няма данни и за бъдещо увеличение. В интерес на истината, теорията за глобалното затопляне прогнозира по-малко природни бедствия от климатичен характер.
— Значи този тип дрънка пълни глупости?
— Точно така. Пълните глупости в сведението на НФПР.
На екрана синоптикът казваше:
— … се влошават толкова, че според последната новина — забележете — ледниците в Гренландия се топят и скоро ще изчезнат напълно. Тези ледници са дебели пет километра, приятели. Това е много лед. Ново изследване показва, че морското равнище ще се покачи със седем метра и повече. Така че — продавайте имотите си на плажа, докато е време.
— А това? — попита Евънс. — Чух го по новините в Лос Анжелис.
— Не бих го нарекъл новина — каза Кенър. — Учените в Ридинг направиха компютърни симулации, които навеждат на мисълта, че Гренландия би могла да загуби леда си след хиляда години.
— Хиляда години?
— Би могла.
Евънс посочи телевизора.
— Той не каза, че това може да се случи след хиляда години, броено от днес.
— Е — каза Кенър. — Просто пропусна да го спомене.
— Но ти каза, че не било нещо ново…
— Я ми кажи нещо. Ти лично прекарваш ли много време в чудене какво ще се случи след хиляда години?
— Не.
— А мислиш ли, че някой трябва да го прави?
— Не.
— Е, това е.