Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Хвани се за клоните! Измъкни се нагоре! — Беше го страх течението да не я отвлече, както се бе хванала за колата. Самият той се прехвърли с мъка на задната седалка и оттам се промуши през прозореца. Колата вече се откъсваше от плетеницата: само потрепваше отначало, после определено помръдна и се понесе около купчината отломки, а той беше само наполовина излязъл през прозореца.
— Питър! — извика Сара.
Той се оттласна със сетни сили, нещо го одра по лицето, но ръцете му се вкопчиха в някакви дебели клони и той успя да се измъкне от колата миг преди течението да я откъсне и да я повлече под моста.
Видя Сара да се катери по купчината отломки, да се протяга към бетонните перила на шосето горе. Закатери се след нея, разтреперан от студ и страх. След секунди усети нечии силни ръце да го хващат и да го издърпват. Вдигна глава и видя Санжонг да му се хили широко.
— Приятелю. Късметлия си ти.
Евънс се прехвърли през парапета и се просна на земята, задъхан, изтощен.
Някъде отдалеч се чу полицейска сирена, после усилени от рупор указания. Едва сега Питър си даде сметка за задръстилите моста коли, за клаксоните и паниката.
— Хайде, ставай — каза Сара и му помогна да се изправи. — Ще те прегазят, ако останеш тук.
Рейнджър Родригес помагаше на хората да се натоварят в колите си. На паркинга цареше пълен хаос, а мостът беше задръстен. Дъждът се усилваше.
Родригес хвърли разтревожен поглед към водопада — станал беше още по-тъмнокафяв и по-силен. Телевизионният екип се беше махнал. Странно. Би трябвало да останат да снимат спешното изтегляне от парка.
Клаксони звучаха откъм моста, движението беше спряло. Някакви хора бяха излезли от колите си и гледаха през парапета от другата страна. Което можеше да означава само едно — че джипът е паднал в пропастта.
Родригес седна зад волана да се обади за линейка. И чу, че линейка вече е била повикана в Дос Кабезас, на двайсет и пет километра на север. Явно пияни ловци се бяха изпокарали и се бе стигнало до стрелба. Двама мъже бяха мъртви, един — ранен. Родригес поклати глава. Проклетниците излизаха с по пушка и бутилка уиски всеки, а после сядаха да се наливат заради дъжда — и ето ти ги двама мъртви. Все същото. Всяка година, особено около празници.
ФЛАГСТАФ
Понеделник, 11 октомври
16:03
— Не виждам какво го налага — каза Сара и се надигна в леглото. Към гърдите и краката й бяха прикрепени електроди.
— Не мърдайте — каза сестрата. — Опитваме се да направим запис.
Намираха се в малка кабинка в спешното отделение на болницата във Флагстаф. Кенър, Евънс и Санжонг бяха настояли да я доведат тук. Сега чакаха отвън. Чуваше ги да си говорят тихо.
— Но аз съм на двайсет и осем — каза Сара. — Няма да получа инфаркт.
— Докторът иска да провери доколко добре се предават дразненията от периферната ви нервна система.
— Периферната ми нервна система ли? — каза Сара. — Нищо ми няма на периферната система.
— Моля легнете и не мърдайте.
— Но това е…
— И не говорете.
Тя легна. Въздъхна. Хвърли поглед към монитора, който показ ваше назъбени бели линии.
— Това е смешно. Нищо му няма на сърцето ми.
— Така е, изглежда, нищо му няма — каза сестрата и кимна към монитора. — Извадили сте късмет.
Сара въздъхна.
— Значи мога вече да стана?
— Да. И не се притеснявайте за следите от изгаряне — каза сестрата. — С времето ще избледнеят.
— Какви следи от изгаряне? — попита недоумяващо Сара.
Сестрата посочи гърдите й.
— Съвсем повърхностни са.
Сара седна на леглото и погледна към гърдите си. Видя белите лепенки на електродите. А също и бледокафяви ивици, назъбени белези, пресичащи гърдите и корема й. На зигзаг или нещо такова…
— Какво е това?
— От мълнията са.
— Какво?
— Ударила ви е мълния.
— Какви ги говорите?
Влезе лекарят, нелепо млад мъж, оплешивяващ преждевременно. Изглеждаше адски зает. Каза:
— Не се тревожете за белезите, ще избледнеят за нула време.
— От мълния ли са?
— Да, в повечето случаи става така. Знаете ли къде сте?
— В болницата във Флагстаф.
— Знаете ли кой ден е днес?
— Понеделник.
— Точно така. Браво. Погледнете пръста ми, моля. — Той вдигна пръст пред лицето й и започна да го движи надясно, после наляво, нагоре и надолу. — Следете го с поглед. Добре. Благодаря. Боли ли ви главата?
— Болеше ме, да. Вече не — каза тя. — Наистина ли твърдите, че ме е ударила мълния?
— Без съмнение — каза той, наведе се и заудря по коленете й с гумено чукче. — Но не показвате никакви признаци на хипоксия.