Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Той беше ли замесен в… сделката с Редфорд?
— Не, дори настояваше да се откажа. Когато откри, че съм… пристрастена, искаше да ме накара да отида в център за лечение на случаи като моя, да изхвърля напитката. Но аз вече не можех без нея.
— Разбрах, че в нощта, когато са убили Пандора, в жилището й избухнал скандал.
— Тя непрекъснато се забъркваше в свади. Беше злобна, отвратителна. Въобразяваше си, че може да си върне Джъстин. Не че много държеше на него. Просто искаше да ме уязви, да причини мъка и на него.
— Джъстин не би се върнал при нея, нали?
— За нищо на света. Мразеше я не по-малко, отколкото аз. — Вдигна ръка и загриза изящно оформените си нокти. — Радваме се, че е мъртва!
— Джери! — предупредително се обади адвокатът, но в погледа й проблесна гняв и тя извика:
— Изобщо не ме е грижа! Пандора заслужаваше да умре. Искаше да притежава всичко и не се интересуваше на каква цена ще го постигне. Джъстин беше мой и тя реши да ми го отнеме. Щях да бъда главната манекенка в ревюто на Леонардо, но тя се опита да прелъсти дизайнера, за да заеме моето място. Трябваше да бъда в ревюто и Джъстин беше мой, както и питието. То прави жената красива, силна и сексапилна. И всеки път, когато някой взема дрогата, ще си мисли за мен, не за Пандора.
— През онази нощ Джъстин придружи ли те до апартамента на Леонардо?
— Лейтенант, какви е това? — подскочи адвокатът.
— Обикновен въпрос. Придружи ли те, Джери?
— Не, разбира се. Ние… изобщо не сме ходили там. Отидохме в някакъв бар, поръчахме си едно-две питиета, после се прибрахме вкъщи.
— Предизвиквала си Пандора, нали? Знаела си как да я дразниш. Сигурна си била, че ще я накараш да отиде в дома на Леонардо. А може би Редфорд ти се е обадил и ти е съобщил, че е тръгнала?
— Не, не зная нищо. Объркваш ме. Възможно ли е да ми дадеш само няколко глътки от моето питие?
— Пила си от него и през онази нощ. Почувствала си прилив на сили, знаела си, че можеш да я убиеш. Искала и да я премахнеш от пътя си. Освен това нейните таблетки са действали по-ефективно от синята напитка. Може би си искала и тях, а, Джери?
— Точно така! Исках ги! Тя се подмладяваше пред очите ми. Отгоре на всичко отслабваше, докато аз трябваше да гладувам, за да запазя линията си. Пол обеща да вземе няколко хапчета от нейните. Джъстин го предупреди да не му се мярка пред очите и да ме остави на мира. Но той… той не разбира какво изпитваш, когато пиеш „Безсмъртие“. — Лицето й се изкриви в ужасяваща гримаса, която минаваше за усмивка. — Кара те действително да се чувстваш безсмъртен. Моля те, дай ми само няколко глътки!
— Излязла си през задния вход и си отишла в ателието на Леонардо. Какво се случи после?
— Не мога да говоря. Всичко в главата ми е объркано. Искам си напитката.
— Грабнала си бастуна и си го стоварила върху Пандора, после си продължила да я удряш. Така ли беше?
— Исках да е мъртва! — Джери се разрида и опря чело в масата. — Исках да е мъртва! За бога, помогни ми. Ще ти кажа всичко, само ми помогни!
— Лейтенант, всичко, което клиентката ми каже под влиянието на психологически натиск, не се приема като показание.
Ив се втренчи в ридаещата жена, извади видеотелефона си и го включи.
— Изпратете лекар. И уредете госпожица Фицджералд да бъде закарана под стража до болницата.
Деветнайсета глава
С помръкнали от гняв очи Касто извика:
— Защо не я обвиниш в убийство? Имаш нейните самопризнания.
— Не е вярно — уморено промълви Ив. Чувстваше се напълно смазана и отвратена от себе си. — Заподозряната не каза нищо подобно.
— По дяволите, Далас. — Касто се опита да успокои нервите си, като закрачи напред-назад по коридора на медицинския център. — Тя ти успя да я притиснеш до стената!
— Грешиш. — Тя бавно разтърка лявото си слепоочие, с надежда да облекчи главоболието си. — Слушай, тя беше в такова състояние, че за една доза наркотик би признала, че и Христос е разпнала на кръста. Ако й отправя обвинение въз основа на това самопризнание, адвокатите й ще ме оборят още на предварителното дело.
— Хич да не ти пука за адвокатите й! — Касто стигна до края на коридора и на връщане мина край Пийбоди, която го наблюдаваше със стиснати устни. — Хвана я натясно, както би постъпило всяко ченге в подобен случай, а сега се размекваш. Дявол го взел, нима я съжаляваш?
— Не ме учи какво да правя — спокойно рече Ив. — Нито пък как да провеждам разследването. Аз съм натоварена с него, така че, разкарай се, ако обичаш.
Той я измери с поглед.
— Май ще се наложи да ти отнемат случая.