След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Софи не можеше да се върне с хотела, без да е разрешила сегашната си дилема. Тоест въпроса с парите.
Беше спестила две хиляди франка във Франция, но не можеха да чакат, докато банките отворят, за да изтегли парите преди заминаването, затова бяха тръгнали на път с наличните пари, които държаха в къщата. Две хиляди франка, във всеки случай нямаше да им стигнат за дълго… не и щом ставаше дума за издръжката на трима души. Обикновено Софи получаваше издръжката си от Сюзан на всеки три месеца и тя идваше от наследството, оставено й от баща й. Следващата вноска трябваше да дойде на първи декември. Софи се боеше, че Сюзан може да се опита да задържи парите, за да я накара да се подчини на волята й.
Трябваше незабавно да разбере какво става. Трябваше и да разбере какво може да направи, ако стане така. Със сигурност, щом наследството беше нейно, в тази необичайна ситуация можеше да се действа и без Сюзан. Софи реши, че има нужда от адвокат — и то такъв, който нямаше да и иска хонорара предварително.
През ума й се мярна образът на Хенри Мартен.
Надежда покълна в гърдите на Софи. Тя знаеше, че той ще й помогне. Спомни си, че новата му кантора се намира точно до Юниън Скуеър. Никога не беше ходила там, но бе запомнила адреса, когато той й даде визитната си картичка в деня, когато я бе поканил да излязат на езда в парка. Софи каза на шофьора да кара към центъра на града.
След около час Софи намери кантората по чиста случайност на Тридесет и трета улица, на няколко пресечки от площада, когато вече почти се бе отказала. Освободи таксито, защото й бе ясно, че ще й иска допълнителна такса за още един час, а тя нямаше достатъчно, за да му плати за престоя.
Софи се молеше Хенри да е в кантората. Забърза нагоре по тясното стълбище и спря пред една тежка остъклена врата, поемайки си дъх. Беше изтощена. Вътре Хенри седеше пред едно бюро, потънал в някакви книжа. Сърцето й се качи в гърлото. Софи почука на напуканото стъкло.
Хенри погледна, отвори уста да каже „влезте“, но не издаде и звук. Вместо това стана иззад бюрото. Усмихна се, отначало несигурно, а след това широко и приветливо. Отвори вратата.
— Софи! Искам да кажа… госпожице О’Нийл! Каква изненада… моля, влезте!
Софи трепна от облекчение — той наистина се радваше, че я вижда.
— Здравейте, господин Мартен. Надявам се, че не идвам в неподходящо време.
— Моля ви! — Той я въведе и й подаде един стол. Погледът му се плъзна с топлота по лицето й. — Нямах представа, че сте се върнали от Франция. Значи сте приключила с учението?
Софи седна и стисна ръце в скута си, за да не види Хенри, че треперят.
— Надявам се, че учението ми никога няма да свърши.
Той някак си се натъжи.
— Мога ли да ви предложа кафе? Ще направя прясно.
В дъното на стаята тя видя малък умивалник и желязна печка.
Софи поклати отрицателно глава. Хенри я погледна по-внимателно, заобиколи бюрото и седна зад него. Бутна настрана папките, разчиствайки място пред себе си.
— По работа ли идвате, госпожице О’Нийл?
Софи навлажни устните си.
— О, господин Мартен, страхувам се, че е така — възкликна тя, загубвайки всякакво самообладание.
— Какво не е наред, Софи? Може ли да ви наричам Софи?
Тя кимна, извади кърпичка от чантичката и попи ъгълчетата на очите си. Хенри беше толкова мил. Опита се да си спомни защо не беше излязла с него тогава на езда в Сентръл парк. О, разбира се. Едуард беше дошъл да й позира. Едуард. Само ако…
— Хенри, имам известни затруднения.
Той изчакваше, влязъл отново в кожата си на адвокат.
— Нямам пари и познати в града. Скарах се сериозно с майка си и със съпруга й… — Софи вдигна очи към него. — Получавам на всеки три месеца издръжка от Сюзан, но тя е от наследството, което баща ми ми е оставил. Страхувам се, че няма да получа следващата вноска. Страхувам се, че Сюзан няма да я изпрати.
— Кога трябва да дойде?
— На първи декември.
— И колко трябва да получите?
— Петстотин долара.
— Майка ви ли е изпълнителка на завещанието?
— Да — каза Софи.
— Кога ще получите контрола върху наследството си, Софи?
Той си водеше бележки.
— Когато стана на двайсет и пет години. Или ако се омъжа.
— На колко години сте? — Той не се изчерви. — Това е професионален въпрос, разбира се.
— Разбира се. На двайсет и една. Ще стана на двайсет и две през май.
— Разбирам. Има ли начин да се помирите със семейството си?
— Не мисля.
— Може би с посредничеството на трето лице?
— Не е възможно — каза Софи.