Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Тя изсипа последните капки вино от манерката си в една от раните на Рун, при което от гърдите му се изтръгна стон.
Сърцето на Ерин подскочи, изпълнено с надежда. Може би той не беше чак толкова зле, колкото изглеждаше.
Надя освободи сребърната манерка на Рун от крака му и изсипа още малко вино в гърлото му. Този път той преглътна.
И си пое дъх.
— Елизабет?
Надя затвори очи.
— Не, Рун. Надя съм.
Рун се огледа с блуждаещ поглед.
— Трябва да осветиш виното. — Тя сви пръстите му около зелената шия на бутилката. — Иначе ще умреш.
Клепачите му се затвориха.
Ерин се загледа в изпадналия в безсъзнание свещеник. Не виждаше какво би могло да го свести.
— Сигурна ли си, че виното трябва да е осветено? Може просто да му кажеш, че е такова.
Надя я изгледа убийствено.
— Още от пустинята се питам дали виното трябва наистина да е осветено, или Рун просто трябва да си мисли, че е осветено. Може би става въпрос за вяра, не за чудеса.
Ерин не можеше да повярва, че тези думи излизат от собствената ѝ уста.
Самата тя беше изпитала на себе си какво се случва, когато медицинската помощ се остави на вярата и чудесата — първо с ръката ѝ, а после и с новородената ѝ сестра. Затвори очи, сякаш това действие можеше да пропъди спомена. Но той я връхлетя, както правеше всеки път.
Майка ѝ беше прекарала тежко раждане. Ерин и другите жени бяха гледали дни наред родилните ѝ мъки. Лятото беше настъпило рано и в спалнята бе горещо и задушно. Миришеше на пот и кръв.
Тя държеше ръката на майка си, бършеше челото ѝ и се молеше. Само това можеше да направи.
Накрая сестра ѝ Ема се появи на бял свят.
Но Ема бе трескава от самото начало. Твърде слаба, за да плаче или суче, тя лежеше увита в бебешките си пелени, притисната в гърдите на майка си, с широко отворени очи като от тъмно стъкло.
Ерин умоляваше баща си да откара бебето на истински доктор, но той я зашлеви и разби носа ѝ.
Жените се събраха около леглото на майка ѝ, за да се молят. Баща ѝ водеше молитвите, в дълбокия му глас звучеше увереност, че Бог ще ги чуе и ще спаси детето. Ако ли не, значи Бог е знаел, че новороденото не е достойно за спасяване.
Ерин не се отделяше от майка си и гледаше как пулсът на меката фонтанела на Ема бърза като сърчице на птиче. Копнееше да я вземе, да я натовари на кон и да я отнесе в града. Но баща ѝ сякаш беше усетил непокорството и нито за миг не я остави сама с бебето. На Ерин не ѝ оставаше друго, освен да се моли, да се надява и да гледа как пулсът постепенно се забавя и спира.
Ема Грейнджър живя два дни.
Вярата не беше спасила Ема.
Ерин докосна парчето плат в джоба си. Беше го отрязала от бебешкото одеялце на Ема, преди да я повият за погребението. Оттогава не се разделяше с него, за да ѝ напомня да не подминава предупрежденията на сърцето, да задава невъзможните въпроси и винаги да действа.
— Надя — рече тя. — Опитай да пиеш неосветено вино. Няма нищо да изгубиш, нали?
Жената вдигна бутилката към устата си и отпи голяма глътка. Червената течност изригна от гърлото ѝ и изпръска пода.
Джордан се намръщи.
— Май не става по този начин.
Надя избърса устата си.
— Става въпрос точно за чудеса.
Или може би просто Надя не вярваше, че виното е Христовата кръв.
Ерин обаче премълча.
Рун жадуваше за смърт, искаше му се изобщо да не го бяха събуждали.
Болката от раните бледнееше в сравнение с онова, което почувства, когато отново видя Елизабет в гората. Но това всъщност не беше тя. Знаеше го. Жената в гората имаше червена коса, а не черна. А и Елизабет си беше отишла преди четиристотин години.
Коя беше жената, която го бе простреляла? Някаква далечна потомка? Имаше ли значение?
Мракът отново се спусна отгоре му като мека качулка. Отпусна се в него. Среброто не го изгаряше в топлата чернота. В нея можеше да се рее свободно.
А после някаква течност опари устните му и той се опита да извърне глава.
— Рун — решително каза познат глас. — Ти ще се върнеш при мен.
Не беше Елизабет. Този глас звучеше гневно. А също и уплашено.
Надя?
Но нищо не можеше да уплаши Надя.
Заповяда на тежките си клепачи да се повдигнат, чу удари на сърца. Бързите бяха на Ерин, със спокоен и равномерен ритъм — на войника. Значи и двамата се бяха измъкнали живи.
Добре.
Доволен, той се опита отново да се унесе.
Но студени пръсти хванаха брадичката му и го обърнаха към тъмните очи на Надя.
— Ще го направиш заради мен, Рун. Дадох ти всичкото ти вино. А също и моето. Без него аз също ще умра. Освен ако не наруша клетвата си.
Той се опитваше да задържи клепачите си отворени, но те отново се спуснаха. Повдигна ги с мъка.