Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Право казваш — съгласи се Джоуд. — Всичко, което казваш, е право. Но, господи, как мразя да ме командуват! Много ми се ще да натупам тоя Уили.
— Той има оръжие — рече Мюли. — Ще стреля — това е разрешено на помощник-шерифа. Или той ще те убие, или пък ти него, ако му отнемеш оръжието. Да вървим, Томи. Ей така си речи: аз ще се скрия, нека те бъдат глупците. Цялата работа е как ще погледнеш на това. — Силната светлина сега потъна в небето и откъм пътя се разнесе равномерното бръмчене на мотор. — Да вървим, Томи. Няма нужда да влизаме навътре, само на четиринайсет-петнайсет реда. Оттам ще виждаме всичко.
Том стана:
— По дяволите, право казваш! Нищо няма да спечеля, ако се скарам с онзи тип.
— Да вървим тогава; натам. — Мюли обиколи къщата и спря в памучната нива на около петдесет крачки дълбочина. — Достатъчно — рече той. — Сега лягайте. Ако обърнат прожектора насам, наведете глави, нищо повече. Хубавичко ще им се посмеем. — И тримата се проснаха на земята и се опряха на лакти. Мюли скочи, затича се към къщата и когато след няколко минути се върна, хвърли на земята сакото и обувките на Джоуд. — Да си ги приберем, иначе онези ще ни станат длъжници — каза той. Светлината се вдигна нагоре и се спря върху къщата.
Джоуд попита:
— Ами ако дойдат да ни търсят тук с джобни фенерчета? Ех, да имах една тояга!
Мюли се изкиска:
— Не, няма да дойдат. Казах ти, че съм лош като невестулка. Уили веднъж се опита да се пъхне навътре, но аз го сгрях отзад с един кол от ограда! Смъкна се като чувал. После разказвал на всички, че пет души го нападнали.
Автомобилът се приближи до къщата, на него блестеше прожектор.
— Наведете се — каза Мюли. Над главите им се проточи ивица студена, бяла светлина и почна да шари из нивата. Криещите се мъже не виждаха какво става около къщата, но чуха как хлопна вратата на автомобила, чуха и гласове. — Страхуват се да се покажат на светло — прошепна Мюли. — Два-три пъти стрелях по фаровете. Оттогава Уили стана по-предпазлив. Сега не е дошъл сам. — Те чуха скърцането на дъските на пода, после видяха как светлината нахлу в къщата. — Да гръмна ли към къщата? — прошепна Мюли. — Няма да видят откъде се стреля. Нека се постреснат.
— Стреляй — рече Джоуд.
— Не бива — прошепна в отговор Кейси. — Каква полза от това? Празна идея. Трябва във всичко винаги да има смисъл.
Някъде откъм къщата се чу тътрене на подметки по земята.
— Гасят огъня — прошепна Мюли. — Зариват го с прах. — Вратите на автомобила се хлопнаха, фаровете направиха кръг и отново осветиха пътя. — По-ниско главите! — изкомандува Мюли. Тримата заровиха лица в земята, лъчът на прожектора легна над главите им, зашари из нивата, после автомобилът потегли, заизкачва се по хълма и изчезна.
Мюли се надигна и седна.
— Уили напоследък винаги прави така. Аз вече свикнах. А той си мисли, че е кой знае какъв хитрец.
Кейси каза:
— Може да е останал някой в къщата. И като излезем от нивата, ще ни хванат.
— Всичко е възможно. Вие почакайте тук. Аз им знам всичките дяволии. — Като стъпваше внимателно, Мюли тръгна към къщата и само лекото хрущене на буците издаваше движението му. Джоуд и проповедникът напрягаха слух, но стъпките вече не се чуваха. След малко Мюли извика от верандата:
— Няма никой. Елате.
Двамата се изправиха с усилие и тръгнаха към тъмнеещата пред тях къща. Мюли стоеше край една димяща купчина пръст — загасения огън.
— Няма никой, така си и знаех — гордо изрече той. — Веднъж здравата халосах Уили, други два-три пъти стрелях по фаровете и той и хората му станаха по-предпазливи. Отде да знаят какво ги очаква тук? А аз няма да се тикна в ръцете им. Никога не спя около къщите. Ако вие, приятели, искате, ще ви покажа място, където можем да пренощуваме. Там никой няма да ни намери.
— Води ни тогава — рече Джоуд. — Ще вървим с теб. Никак не съм мислил, че ще трябва да се крия в бащиния си имот.
Мюли навлезе в нивята и Джоуд и проповедникът го последваха. Те крачеха направо през памука.
— Ще откриеш още много причини да се криеш — каза Мюли. Тримата вървяха през нивята един зад друг. Стигнаха един дол и се спуснаха без усилие на дъното му.
— Зная къде ни водиш! — извика Джоуд. — В пещерата, издълбана в брега, нали?
— Точно тъй. Как се сети?