Татко

— Може би е точно така, майко; той е толкова различен, умът му е млад. Шегува се, усмихва се на всички и на всеки в болницата.

Отпива отново, поглежда ме.

— Това ще му даде нещо, за което да мисли. Той винаги е бил фермер по душа, сега ще си отглежда градина на собственото си лице.

Майка се смее, разплисква малко от виното си.

— И ти си откачила, Джоан; това си е в проклетата Тремънтова кръв.

Знам, че майка се смее, защото е убедена, че ще накара татко да се откаже от брадата.

Помагам й да си легне за следобедния сън. Двамата с Джоан седим във вътрешния двор. Прекрасен слънчев ден е, не е горещо, духа лек ветрец. Няма мъгла. Бях разтворил двата шезлонга от червено дърво. Сестра ми се изтяга на единия, а аз се отпускам на другия.

— Кажи ми, Джак, какво е мнението на лекаря? Какво казва? Какво става? Татко сякаш е излязъл от машина на времето; кара ме да се чувствам по-възрастна от него.

Сложила е ръка пред очите си, за да се предпази от слънцето.

— Мисля, че идеята за тази брада е свързана с представата му за оздравяване. Сигурна съм, че се вижда да излиза от тази болница като съвсем нов човек.

— Може и да си права и това да е едно от възможните обяснения. Тази брада може би ще му напомня за истинския живот, за младостта му.

И в този момент се сещам.

— Мили Боже, Джоан! Какво ще правим с датите върху надгробния камък?

Тя се изправя.

— О, Господи! Съвсем забравих, ще трябва да се обадим и да помолим да не издълбават последната дата.

— Имаш предвид последното седем или двете седмици?

— Джак, като си помисля с какво темпо и в каква посока се развиват нещата с татко, може би ще трябва да си помислим и за деветнайсетицата!

Когато накрая решавам, че татко трябва вече да се прибере у дома, той тежи около петдесет килограма и брадата му е добре оформена: гъста, леко прошарена.

Чад изпълнява всичко, което поискам, а то включва луксозен пневматичен матрак, с помощта на който ще се излекуват татковите рани от залежаването му, инвалидна количка, проходилка и бастун. Получаваме и специална химическа тоалетна и кислородна бутилка с приспособление за прикрепване към носа. Реших, че майка може да я използва, докато дреме следобед, дори да не потрябва на татко. Перпечуъл плаща сметката за всичко това. Искам от доктор Коу да подпише разрешително сестрата, която идва за татко, да преглежда и майка.

Признавам, че твърде много изисквам от болницата, но предвид отношението им към татко в началото отмъщението ми е повече от нищожно.

Силно съм изкушен да заведа „трупа“ при Етридж; сигурен съм обаче, че подобно посещение няма да се отрази добре на татко. На Етридж изобщо не му пука; от интерес за него е само стабилното покачване на акциите му, както и вероятно по-дългото запазване на сръчността му в играта на голф.