Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
— Татко, я да видим дали все още имаш онзи стар мускул от работата ти с чук.
Слага вилицата върху чинията си и поглежда изсъхналата си, набръчкана дясна ръка. Тя е на тъмни петна и наподобява нещо средно между кожата, от която една змия би побързала с радост да се измъкне, и стар пергамент. Дори много от космите му са опадали. Но когато стисва юмрук, и двамата виждаме, че този мускул е все още на мястото си. Представлява бучка с размера на топче за игра и се надига в средата на долната част на ръката му — между лакътя и китката. Натисва го с показалеца на лявата си ръка.
— Мек е като бучка свинска мас. Никога няма да мога да си намеря работа с мускул като този.
Стрелва ме изпод вежди и ми се усмихва.
— Но знаеш ли какво, Джони; аз повече нямам нужда от работа: имам пари в банката, имам пенсия и социална осигуровка. Вече никога няма да ми се наложи да работя. Хот-дог!
Грабва лъжицата си и започва да обира чиниите пред него.
Преди да се ожени, татко е работил във Филаделфия като дърводелец. Заедно с братята си е работил за баща си, който е бил строителен предприемач. Понякога са получавали големи поръчки и са наемали допълнителни работници. Татко ми е казвал, че баща му никога не се интересувал от документи за правоспособност или препоръки. Искал е само да види дали въпросният кандидат е имал този мускул, който се получава от продължителна работа с чук. Ако мускулът бил налице, дядо ми го докосвал по начина, по който преди малко татко докосна неговия, и ако бил достатъчно твърд, кандидатът получавал работата.
Дядо отказвал да плаща заплата. Всеки, който започвал работа с него, приемал условията. Дядо ми предлагал работа, например покрив, и обещавал известна сума, ако тази работа бъде извършена добре за определен срок. Заявявал е, че ако човек работи като луд и е добър в работата си, може да спечели много пари, но ако се шляе, може да фалира.
По този начин той успявал да събере най-добрите дърводелци във Филаделфия и си създал име на човек, който работи бързо и качествено.
Работата е там, че той не можел да разшири системата си „без заплата“, поради което бил ограничен в извършване на чисто дърводелска работа. Точно когато нещата му потръгнали — бил започнал строеж на шест къщи — ударила кризата. Дядо загубил всичко, работил десет години, за да изплати дълговете си, и умрял за една година.
Аз никога не развих този вид мускул. Ремонтирал съм почти изцяло три къщи, построил съм и два гаража, но този мускул не се появи. Веднъж, когато помагах на татко, го попитах за това. Тогава той беше на толкова години, на колкото съм аз сега, а аз съм бил може би на двайсет и пет, току-що бях станал магистър.
— Човек трябва да работи с години, Джони. По осем часа на ден непрекъснато да върти този чук. Не се безпокой, че нямаш буцата на ръката си; за сметка на това я имаш в главата си.
Този разговор се проведе през деня, когато двамата заковавахме дъските на покрива. Татко ми показа как да поставям дъската и да забивам гвоздея. Той работеше дясната половина, а аз — лявата. Когато се огледах след около час, видях, че е покрил поне четири пъти по-голяма площ от мен. Спрях и го наблюдавах известно време, за да открия точно какво той прави, което аз не правя.
Устата му е пълна с гвоздеи; изтиква ги между устните си, когато има нужда от тях. Притиска дъската с дясната ръка и без да пуска чука, взема гвоздей от устата си с лявата, поставя го, удря два пъти, веднъж по-леко, за да го захване, втория път по-силно. Междувременно вече изкарва другия гвоздей между устните си и взема друга дъска. Ритъмът на работата му е един и същ и може да се представи така: пауза — банг-банг — пауза — банг-банг. А при мен нещата се подреждат така: дълга пауза — изваждане на гвоздей от кутията, наместване дъската на място, поставяне на гвоздея и… банг-банг-банг-банг-банг.
Наблюдавам няколко негови цикъла, после напълвам устата си с гвоздеи. Разрешавам си лека измама, като започвам с три гвоздея вече поставени между устните ми; опитвам се да вляза в неговия ритъм: банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг. Нанасям силен удар върху гвоздея, като в същото време изкарвам гвоздей между устните си с език. Гвоздеите имат особен метален вкус. Гвоздей, дъска — банг-банг — гвоздей, дъска — банг-банг — о-ох!